Синята Джамия или Джамията „Султан Ахмед“ е мюсюлмански храм в Истанбул, Турция. Построена е от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 и 1616 година. Джамията „Султан Ахмед“ е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета. Размерът на помещението в молитвената зала е 64 x 72 метра. Диаметърът на централния купол е 23,5 м, а височината му е 43 метра. Джамията има 260 прозореца.

След съкрушителната загуба във войната 1603-1618 г. с Персия, султан Ахмет I решава да построи голяма джамия в Истанбул, за да затвърди османската власт. Тя ще бъде първата имперска джамия за повече от четиридесет години. Докато неговите предшественици са плащали за джамиите си с плячката си от войната, султан Ахмет I първи трябвало да премахне средствата на Министерството на финансите, защото не бил постигнал забележителни победи. Това предизвика гнева на улемата, мюсюлманските юристи.

Джамията е построена на мястото на Двореца на византийските императори, пред базиликата Св. София (по това време първа императорска джамия в Истанбул) и хиподрума, място със значителен символичен смисъл, тъй като доминирал градският хоризонт на юг. Големи части от южния бряг на джамията почиват на основите, в сводовете на стария Дворец.

Историята разказва как Султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася като “алтън”, но архитектът го разбрал погрешно, чувайки “алтъ”, което означава “шест”. Така били построени шест минарета, вместо общоприетите четири, което в последствие предизвикало разногласия. Поклонниците на единствената джамия, която притежавала шест минарета по онова време – в Мека, се възпротивили и това довело до издигането на още три минарета през годините като компенсация.

Джамията се състои от голяма молитвена зала, обединена под един купол и отворен двор на северозапад. Тя е ориентирана тридесет и девет градуса на изток от юг. Външен участък, заграден с каменна ограда с прозорци, обвита около джамията и двора от всички страни, с изключение на кибла. Надморската височина рязко пада към Босфора от страната на стената на киблата, където на частичен сутерен са построени отделна тераса и кралски павилион.

Джамията има три порти на площад Султанахмет (бивш византийски хиподрум) и три порти по североизточната стена. Двете странични врати на площада са изградени с павилиони над портата. Сред трите порти на североизток най-северният води към комплекса мадзасе-мадзалеум, а останалите две се отварят към голямо място, където през 1854 г. архитект Фосати е построил първия османски университет (Дар’фулун). Третата врата от тази страна е разположена до училището Корана, което отвън граничи с участъка. През 1912 г. в района настава пожар, след което се възстановява пазарната улица; понастоящем външната палуба се използва за паркиране.

Sedefqar Mehmeti от Елбасан (около 1540 – 1617) е записан като османски архитект на джамията Султан Ахмет („Синята джамия“) в Истанбул. Той е от албански произход.

Чрез своите творби той оставил собствения си отпечатък в Истанбул. Площадката, на която е разположена джамията Султан Ахмет, е известна като Султанахмет. Тази джамия може да се счита за кулминация на кариерата му. Мехмед Ага, който бил последният ученик на Мимар Синан, завършил мисията си, като добавил своя по-ярък, колоритен архитектурен стил от този на своя майстор учител.

През януари 1586 г. той бил назначен да завърши джамията Мурадие в Маниса, строеж на неговия господар Синан. Когато Синан умира през 1588 г., Мехмед Ага, първият му помощник, не бил назначен за негов наследник, а вместо това Великият везир назначил Давут Паша, Учителя на водните пътища, за кралски архитект. След екзекуцията на Давут през 1599 г., Мехмед Ага най-накрая бил назначен за главен императорски архитект в османската империя.От 1609 до 1616 той работил изключително върху Султан Ахмет джамия, наречена Синята джамия заради цвета на плочките. В колоните на джамията са използвани мраморни, гранитни и порфирови материали. Вътрешният двор на джамията има 26 колони, изработени от бял мрамор, порфир и камък.

Дизайнът на джамията е базиран на Света София (Църквата на Светата премъдрост), шедьовър на византийската архитектура, перфектно симетричен, с голям централен купол, подпрян от четири полу-купола и заобиколен от редица по-малки. Горните части на джамията са боядисани в геометрични ленти и органични медальони от ярки червени и сини цветове, но голяма част от тях не е оригинална. Вместо това внимателната хореография на повече от 20 000 плочки „Изник“ ​​се издига от средните части на джамията и заслепява посетителя с блестящите сини, зелени и тюркоазени нюанси и придават на джамията популярното ѝ наименование.