Най-големият храм в Древността – бързо построен

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена в периода 532-537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя много амбициозната задача да се създаде най-големият и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък срок под зоркия контрол на самия Юстиниан.

Най-скъпите материали за най-впечатляващата църква

Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ изпразва имперската хазна. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ в продължение на хилядолетие, до построяването на Севилската катедрала през 1520 г., е най-голямата църква в света, а днес е четвъртата по площ. При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. според преданието Юстиниан изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим. Смятана за най-яркия образец на византийската архитектура, тя оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.

От къде идва името ѝ?

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия, божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

Дворецът Топкапъ е най-посещаваният музей в Истанбул. Ориенталският дворец е считан за едно от най-големите архитектурни произведения в света. Бил е дом на много османски султани и административен център на огромната империя.

Построен е по заповед на седмия султан на империята – Мехмед II Завоевателя. Изграден е на върха на историческия полуостров в Сарайбурну в периода 1460-1478 г. Издигнат е върху византийски дворец – център на византийското управление. Камъните и колоните, останали от двореца, са използвани при направата на Топкапъ. Все още се пази и е под защитата на съответните институции водохранилището на византийския дворец.

Тя е уникално достижение на изкуството и надминава очакванията и на най-смелите архитектурни виждания. Особено внушителна е с красивите си куполи, градини и изтънчените си шест минарета, обвити в тайнствена легенда.

Синята Джамия е издигната по поръчка на султан Ахмед I. Легендата разказва, че той наредил на прочутия архитект за онова време Мехмед Ага да започне строеж на една от най-величествените джамии, строени някога.

Строителството започва през 1609 и завършва през 1616 г. Местоположението на грандиозната постройка е точно срещу църквата Хага София в Истанбул, като че ли в съревнование с нея.

Архитекта Мехмед искал да построи по-голям купол от този на Хага София в Истанбул, но не могъл. За сметка на това, направил джамията прекрасна, с идеални пропорции на куполите, полукуполите и минаретата. Минаретата – 6 на брой, се славят с интересна история.

Според преданието, султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче го разбрал погрешно чувайки „алтъ“, което означава „шест“. Така били построени 6 минарета, вместо общоприетите 4.

След като осъзнал недоразумението, минаретата вече били вдигнати и архитектът се притеснил дали ще бъде обесен за неспазването на султанската повеля. Владетелят обаче харесал минаретата толкова много, че опростил вината на архитекта. Но това предизвикало всеобщото негодувание от страна на поклонниците в Мека. Там била единствената джамия с шест минарета досега и било светотатство да съществува друга, също толкова великолепна. На джамията в Мека било издигнато още едно минаре като компенсация, а през следващите години и още две, така че днес тя може да се похвали с общо девет.

Вътрешният дизайн на Синята Джамия обхваща голямо пространство, има огромен двор с фонтани. Фонтаните са с очистваща функция , т.е. за тези, които искат да влязат да се помолят в джамията. Преди да влезе вътре всеки е длъжен да измие лицето си, ръцете, врата и краката, както и устата и носа. Това е основното очистване. Има прекрасни изваяни стъпала по средата на този двор, които отвеждат към мраморна зала . Там човек притихва пред съвършенството, изписано от мрамора, докаран от Мармарис. В средата се разплисква красив фонтан, чиято цел е чисто декоративна.

Джамията има 260 прозореца, които разпръскват светлината по цялата сграда много красиво. Стъклописът е от 17 век, но по-късно е реставриран. Амвонът и нефът също впечатляват с оригиналната си изработка, изцяло от мрамор.

Проповедникът излиза на амвона всеки петък – свещеният ден на мюсюлманите, но никога не се изкачва до върха, в знак на почит към пророка Мохамед. Всеки трябва да обърне лице към юг, когато се моли, защото Мека е разположена в посока юг.

Ако искате да видите какво представлява един истински ориенталски пазар, посетете Капалъ Чарши (турски: Kapalıçarşı, английски: Grand Bazaar) в Истанбул.

Това е един от най-големите и най-стари покрити пазари в света. В буквален превод от турски името му означава точно това „покрит пазар“. Простира се на 30 700 кв. м., а под оловния му покрив има над 60 улици и 5000 магазина! Тук не е важно да препускате между сергиите или да си купите нещо, най-интересно е просто да се потопите в атмосферата на пазара, която прилича на жужащ кошер. Тук годишно идват над 90 млн. туристи!

Цистерната на базиликата е едно от древните места, което изумява посетителите си от първия миг, в който влизат.

Цистерната на базиликата, разположена югозападно от Света София, е една от най-добрите туристически атракции на Истанбул. Както може да се види от подземните мраморни колони, този голям подземен воден резервоар е бил инсталиран за Юстиниан I, византийския император (527-565 г.) и е известен на обществеността като „Йеребатанската цистерна“, тъй като преди е имало базилика на мястото на цистерната, сега е известна като цистерна Базилика.

Цистерната е огромна структура, която заема правоъгълна площ с размери 140 метра дължина и 70 метра ширина.

В Цистерната има 336 колони с височина 9 метра, до които се стига по стълбище с 52 стъпала. Колоните са разположени на интервали от 4.80 m и са съставени от 12 реда по 28 колони всеки. Корпусът на казанчето се транспортира върху арки от колоните. Останалите колони са съставени от една част, с изключение на една, която е съставена от две части. Смята се, че по-голямата част от колоните са изваяни от различни стилове мрамор и са събрани от древни места в Истанбул.

Кулата Галата е една от най-великолепните забележителности в Истанбул, с изглед към „Бейоглу“ и „Каракьой“ от нейното невероятно местоположение.

Цветните и светлини могат да се видят през нощта от целия град, така че е една от най-известните туристически дестинации сред посетителите в града. Кулата Галата е видима за всеки, който посети Истанбул и се разхожда покрай един от най-популярните и стари булеварди в града, като Таксим или Еминьоню.

Тази кула е една от най-известните туристически атракции на града, независимо дали поради своята традиция, геометрична форма или специално географско местоположение. Следователно не е изненадващо, че е в списъка за посещение на всички туристи в Истанбул, ето поглед към историята на кулата Галата!

Джамията Сюлеймание (Süleymaniye Camii) е османска имперска джамия, разположена на хълм в Истанбул (заради което и се вижда от различни места на града).

Един от шедьоврите на османската архитектура, джамийския комплекс Сюлеймания в Истанбул, построен от великия турски архитект Мимар Синан по заповед на 10-тия османски владетел Султан Сюлейман Законодателя.

Султан Сюлейман Законодателя бе един от най-великите владетели в историята на Османската империя. Той бе назоваван от европейците с прозвището Манифик, Великолепния. Като знак на величието на империята, Султан Сюлейман решава да построи в Истанбул един великолепен обект. Той нарежда на тогавашния дворцов архитект Мимар Синан да построи един джамийски комплекс на негово име.

Момината кула предлага уникално изживяване за посетителите, които могат да изследват богатата история на кулата и да се насладят на нейните зашеметяващи гледки към Истанбул и Босфора. Ресторантът на кулата сервира вкусна турска кухня и предлага романтична атмосфера за двойки. Музеят на кулата показва историята на кулата и различните употреби през историята, а площадката за наблюдение предоставя панорамна гледка към града.

Момината кула има дълга и завладяваща история, датираща от византийската епоха.
Произходът на Момина кула са обвити в мистерия, но се смята, че кулата е построена за първи път от древните гърци през 5 век пр. н. е. като наблюдателна кула за защита на града срещу нахлуващи кораби.

През византийската епоха кулата е била използвана като митническа станция, където корабите са били проверявани, преди да им бъде позволено да влязат в града.

Момината кула представлява цилиндрична каменна кула с коничен покрив, издигаща се на 16 метра височина. Първоначално кулата е била построена с дърво и камък, но е била реконструирана няколко пъти в историята, като последното обновяване е извършено през 1990-те години. Сега кулата е изградена от стоманобетон и се отличава с модерен интериорен дизайн.

Крепостта Йорос Yoros се намира на север от малко рибарско селище, наречено Анадоли Кавак, така се нарича и цялата област. Този участък е един от най-тесните участъци на Босфора, а на отсрещния бряг е района Румели Кавак, където преди също е имало укрепление.

Йорос е бил използван с прекъсвания през целия период на Византийската империя. При династията на Палеолозите в залеза на империята е бил добре укрепен, както и Румели Кавак котсреща.

Масивна верига е била опъвана между двете крепости, отрязвайки пътя на атакуващи кораби, подобно на веригата през Златния Рог, защитавала Константинопол до османската обсада от Мехмед II. От Румели Кавак на европейския браг няма видими остатъци. Крепостта е разрушена от латинските кръстоносци по време на разграбването на Константинопол в 1204 (четвърти кръстоносен поход)“

Сградата е построена в началото на 16 век. Това е прекрасен и величествен паметник на историята и архитектурата, с който дори и най-добрите хотели в Истанбул не могат да се мерят по отношение на лукса. Баязид II, със своите две красиви минарета, е една от най-големите джамии в града.

Крепостта Румели (известна още като Крепостта Боазкесен) е крепостта, дала името си на окръга в Босфора в истанбулския квартал Сариер. Той е построен от Фатих султан Мехмет точно през Анадолската крепост, за да се предотвратят нападения от север на Босфора преди завладяването на Истанбул. Това е най-тясната точка на протока. Концерти на Румели Хисари се провеждат в заведението от много години.

Разположена в Сарайер, Истанбул, крепостта Румели обхваща площ от 30 декара. Това е крепост, построена в най-тясната и течаща част на Босфора, на 600 метра, срещу Анатолийската крепост. Изпълнени само за 90 дни, трите големи кули на крепостта имат най-големите бастиони в света.

Името на крепостта Румели е Kulle-i Cedide in Fatih Foundation; Йенис Хисар в историята на публикуването му; Kemalpaşazade, Aşıkpaşazade и Nişancı са споменати като крепостта Boğazkesen в своята история.

По време на Византийската империя мястото също е било парк – покрит с кипарисови дървета и наречен – Kyparades или Кипарисова гора. В средата на 16 век, паркът започва да се казва Feridun Bey Park, на по името на османския велик везир – Nişancı Feridun Bey, който придобива земята.

През 17 век, султан Мурат IV  предоставя земята на парка на Emir Gûne Han, персийски командир от династията на Сефевидите, който предал на султана неговия обсаден замък без никаква съпротива и го последвал в Истанбул. Името „Feridun Bey Park“ е променено на „Emirgûne“, което с времето било съкратено на „Emirgan“.

Паркът Емирган e много популярен, тъй като тук се провежда световно известен фестивал на лалетата в Истанбул. Лалето се е превърнало в един от символите на Турция. Отглеждано е масово, с десетки различни сортове. Това е цветето, по което Европа полудява и за малко не разорява някои видни кралски фамилии.

На запад от двореца „Буколеон“ се намира църквата на Св.Св. Сергий и Бакхус известна още като малката Св. София. Тази църква е един вид макета по който е построена в последствие същинската Св. София.

Св.Св. Сергий и Бакхус  е оцеляла до днес благодарение на това, че като голямата Св. София е превърната в джамия. Пред църквата до една от крепостните кули е оформена потерна , чието име ни е неизвестно. Непосредствено западно до тази църква се е намирало и първото от пристанищата на южния бряг на града.

Името му е „София“, кръстено на съпругата на император Юстин ІІ (565-578 г.), известно първоначално, като пристанище на Юлиан. Това пристанище е било основното южно пристанище на елинския и римския Византион. Точно преди неговият източен край, е оформена първата по- голяма порта на града по южната крепостна стена – „Порта на София“. Портата е известна още и като „Желязната порта“(„Порта Сидера“). На турски език тя е позната като „Кадиргелимани капи“(“Порта на пристанището на галерите”).

Точното местополжение на парка е на на брега на залива Златния рог и е ограден с висока ограда. На територията му са позиционирани над 100 точни триизмерни модели, изработени в мащаб 1:25 на всички популярни туристически места и държавни учреждения в Турция, като макети на двореца Долмабахче, Джамията Султан Ахмед – по известна като Синята джамия, стадионите Ататюрк и Бешикташ, църквата Света София, белите каскади на Памуккале, скалните форми на Кападокия, храмът на Артемида в Ефес, Мавзолеят в Халикарнас (днешен Бодрум), турският град Мардин и много други, разпределени по начертан маршрут с дължина около два километра.

Друга част от макетите пресъздават забележителности, свързани с Анадола, като Мавзолеят на Ататюрк, Библиотеката на Целзий в Ефес или обекти в бивши владения на Османската империя, намиращи се днес извън Турция. Такъв пример е моста в Мостар в Босна и Херцеговина.

Миниатюрите в атрактивния парк са пресъздадени с най-малките подробности, като в това число е изобразен включително и трафикът в Инстанбул с макети от пътища и движещи се превозни средства, миниатюрна железопътна мрежа, кораби, плаващи през Босфора и дори летище със самолети и множество човешки фигури. Разходката в парка доставя много приятни емоции.

При влизането, посетителите получават карта на парка и билет с баркод. Пред всеки от макетите е поставен четец за баркодовете, което позволява посетителят да избере от цели девет езика – турски, английски, френски, немски, руски, арабски, испански, фарси и японски, на който чрез автоматизиран аудио коментар да получи допълнителна информация за обекта.

За незабравимото преживяване на най-малките пък, домакините са осигурили зелен лабиринт, дървен макет на Троянски кон, електрически влакчета и други забавления, подходящи за деца. Едни от обектите, които заслужават особено внимание са Музеят на кристалите, а също и Музеят на победата, където е пресъздадена битката при пролива Дарданелите на Чанаккале през 1915 година и военните успехи на Ататюрк по време на турската война за независимост. Тук ще видите и точно копие на първия мост между Европа и Азия над Босфора, по който дори ще можете да преминете пеша, а близо до входа на парка е разположена и картинг писта за любителите на подобен род изживявания.

Атракционът е построен приблизително за две години и официално е открит на 02 май 2003-та. Общата застроена площ на парка е около 60 декара и се счита, че е най-големия открит музей в света, а моделите са избирани измежду хиляди исторически сгради по критерии за репутация, значимостта им спрямо епохата, която представят и реалната възможност за изработка на обекта. Този истински жив парк е създаден с изключително интересен замисъл, така че посетителите му да се почувстват като великани, разглеждайки тези забележителни обекти в мини формат, извисявайки се над тях.

Разходката в парка оставя усещането, че човек като че ли е пътувал из цялата страна, от изток на запад, от север на юг и то в много кратък период от време. Туристите могат да се запознаят с всички забележителности на Турция, събрани на едно място, с богатото историческо наследство от архитектура, бит и култура, както и с няколко съществували цивилизации, датиращи отпреди 3000 хиляди години, но все пак усещането да се видят оригиналите остава несравнимо.

Златен рог разделя на две Европейската част на Истанбул. Той има формата на рог, от там произхожда и името му.

Заливът се намира на границата между Босфора и Мраморно море. Дължината му е 12,2 км., ширината 92-120 м. и дълбочина 47 м.

Няколко моста пресичат Златния рог, най-известният от тях е Галата, свързващ едноименния известен квартал на стария Истамбул.
Султан Баязид II поръчва на известният италиански художник и конструктор Леонардо да Винчи да направи проект за мост над Златния рог през 1502 г. 500 години по-късно турският архитект Бюлент Гюндьор доразвива идеята.

Той се намира на едно от първите места в списъка с най-добрите природни пристанища в света. Още от древността Византийските и Османските военни и търговски интереси били съсредоточени именно на това място.

Бреговете на Златния рог били предпочитани за отмора и екскурзии още през Османския период.
С времето мястото губи своята привлекателност поради замърсяването на въздуха и водата, в следствие на неконтролируемото разрастване на индустрията в града.

В нашето съвремие се прави всичко възможно районът отново да бъде едно прекрасно кътче.
Често туристите предпочитат да направят разходка с лодка, по време на която могат да видят квартал Еюп и моста Галата в Истанбул, както и бреговете на протока Златен рог. Забележителни са кварталите Фенер и Балат, в които има цели улици със стари дървени къщи, църкви и синагоги датиращи от Византийски и Османски времена. Православната патриаршия е разположена в кв. Фенер, там се намира и Желязната църква или българската църква Свети Стефан в Истанбул. Докато квартал Еюп е наситен с типична османска архитектура.

Заливът Златния рог е сред най-атрактивните за туристи места в Истанбул, което се дължи на историческата му слава и естествената му красота.

Името на Босфора идва от гръцки Βόσπορος, Боспорос – Пътят на кравата, Говежди брод. Според древно гръцката легенда Хера, жената на Зевс, превърнала неговата любовница Ио в бяла крава и я затворила. Ио успяла да избяга, като преминала през протока, и това дало името му Босфор.

Съществуват научни доказателства, че Босфорът се е образувал преди 7500 години. Първоначално нивата на водата в Черно и Средиземно море са далеч по-ниски, но в края на последния ледников период, в следствие на топенето на големи ледени маси, те рязко нарастват и мощният поток вода за няколко дни си пробива път, за което свидетелства релефа на дъното.

Сега бреговата линия на Босфора е около 30 km. Максималната му ширина е 3700 m, а минималната – 750 m . Дълбочината на протока е от 36 до 124 m.

Кой в древността ще проправи този скалист висок и дълбок проход, разделящ континентите Европа и Азия, освен свръх мощен земен катаклизъм! Счита се, че Босфорът е най-натоворен морски път. Често пъти корабите се изчакват да преминат през най-тясната му част. И Османската империя преди и съвременна Турция сега не се наели да разширят Босфора.

Босфорът е протокът, който свързва Мраморно и Черно море и разделя европейската част на Турция (Румелия) от азиатската (Анадола).

На двата бряга на Босфора е разположен мегаполисът Истанбул.

Над протока има два моста. Първият се нарича Богазичи, дълъг е 1074 м. и е построен през 1973 г. Вторият, мост Фатих Султан Мехмед – 1090 м, е завършен през 1988 г. и е разположен на 5 км от мост Богазичи.

Първоначално Долмабахче е представлявал залив, в който е пускала котва османската флота. По-късно на това място се създава султанска градина с няколко малки дворци.

До средата на 19 век султана използва за своя резиденция дворецът Топкапъ в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът си поставя за цел да издигне резиденция в европейски стил. По нареждане на султан Абдулмечид І арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан започват строежа на новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която по-късно е преустроена.

Издигането на двореца значително ощетило хазната и това станало причина, Османската империя през втората половина на 19 век да достигне почти до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили.

Исторически дворецът Долмабахче е първият, който е изграден в европейски стил в османската столица. От построяването му през 1853 г. до 1922 г., с малко прекъсване, служи за главна резиденция на султана.

Долмабахче е служил за дом на шестима султани от 1858 г. до 1924 г. когато халифатът е отменен, а Турция придобива статут на република. Последният султан, обитавал двореца, е Халиф Абдулмеджид Ефенди. Със закон от 3 март 1924 г. Долмабахче преминава в ръцете на държавата. Създателят на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк използвал двореца за лятна резиденция и създава някои от най-важните закони на новата страна в него. Той прекарва последните дни от живота си там, където и умира през 1938 г.

Фасадата на султанския дворец наподобява класическа европейска сграда с две крила. Вътрешността е предимно в типичен османски стил. В южното крило са разположени представителните помещения, в северното – жилищните помещения, а между двете крила се намира разкошната приемна зала, пред която има зелена площ от 2000 кв.м., а над нея – 36м. висок купол. Терасата към Босфора е оградена с висок зид, чийто порти водят към пристан, който днес не се използва много често.

Обзавеждането е пренесено специално от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 тона злато и 40 тона сребро. Интересен факт е, че при обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света с 750 крушки, подарък от кралица Виктория.
Дизайнът на сградата е по западен образец и съчетава елементи от барок, рококо и неокласицизъм, преплетени с традиционното османско изкуство и култура за създаването на нова, неповторима комбинация. По отношение на функционалността обаче той е построен така, че да не нарушава традициите на класическия дворцов живот в Османската империя, както и да носи чертите на традиционната турска къща.

В Дворецът се намира и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал. Стилистично сградата се причислява към османския историзъм с елементи от европейския Ренесанс и барок. Днес дворецът е музей.

Дворецът Бейлербей (Beylerbeyi Palace) е сред най-запомнящите се забележителности на Истанбул. Той е разположен на азиатската част на прочутия пролив Босфора (Bosphorus), преминаващ през турския град.

Изящният дворец през годините е използван за лятна резиденция, заради прохладата и гледките, които се разкриват към Босфора.

Величествената постройка е издигната през 60-те години на 19 век във френски необароков стил. Архитекти на сградата са братята Балян. Те успяват да придадат на зданието специфичния ориенталски стил. Създаването на замъка е по идея на султан Абдулазиз. Над пет хиляди работници и четири години са били нужни за издигането на двореца край Босфора.

Постройката е квадратна. Фасадата на сградата гледа към Босфора. В двореца Бейлербей има 6 огромни зали (по 3 на всеки етаж) и 24 стаи. Всяка една от тях има пищно обзавеждане, бохемски кристални полилеи, китайски вази. Подовете са покрити с червени египетски килими.

Дворецът е разделен условно на две крила. В едно живеят само мъже и се нарича селамлик, а в другата част – харема, са били настанявани само представителки на нежния пол. Двете крила имат два различни входа за достъп. Залите и стаите на жените са с по-скромна декорация.

Сред големите атракции на бейлербейския замък са фонтаните и басейна, намиращи се в приемната на зданието. Оказва се, че през 19 век е била честа практиката да се поставят малки или по-големи водни басейни и шадравани с течаща вода в затворени помещения. Османците считали, че чрез тях атмосферата в дворците се освежава и разнообразява по неповторим начин.

Дворът на замъка Бейлербей също впечатлява със своя разкош и изобилие от красиви растения. Цветните тераси са на няколко нива и достигат надморска височина 35 метра. В огромната градина има басейни, живописни пътечки и усамотени места за отдих. Там се намират и привлекателни павилиони, където навремето султаните са обичали да пият кафето или чая си.

Йълдъз Сараи ( дворецът Йълдъз и принадлежащият към него парк) се намира на хълм в Истанбул, между Бешикташ, Ортакьой и Балмумчу.

Истанбул – най-големият град в Турция, е известен още като Цариград или Константинопол и е световен мегаполис. Той свързва континенти и култури и е един от най-големите стопански и културни центрове в света. Истанбул е с вековна история и затова и неговите забележителности са много. Един от най-прекрасните и величествени дворци, които може да видите по време на Вашата екскурзия в този град, е Йълдъз Сараи.

Йълдъз Сараи е една от последните резиденции на османските султани. Обхващащ площ от 5 000 000 кв.м., той е построен в края на 19 в. от султан Абдул Хамид Втори, който го признава за свой официален дворец и харем. Първоначално това място било обрасло с гори и се превръща в имперски имот по времето на султан Ахмед (1603-1617). Изграждат се султански имения и различни императори използват мястото за отдих и почивка.

Напускайки Долмабахче, страхувайки се от морски набези, султан Абдул Хамид Втори се премества тук и построява двореца, който сега можем да видим.

Дворцовият комплекс Йълдъз се състои от държавни сгради, серия павилиони, двореца Йълдъз, Операта и Театъра Йълдъз и имперската порцеланова фабрика. Фабриката е изключително интересна, тъй като фасадата й прилича по-скоро на европейска средновековна крепост. Тук са се произвеждали чинии, чаши и вази, на които са се пресъздавали сцени от живота на Босфор.

Най-внушителен в комплекса е павилионът Шале, който разкрива лукса, в който султаните са посрещали своите гости. От тук се разкрива и една от най-хубавите гледки към Босфора.

Павилионът Шале е изграден от две отделни сгради. Първата част е построена през 1889г, а втората – известна като церемониална, е построена от италианския архитект Раймондо Д’Аронсо през 1898г. Сградата е изградена от камък и дърво и е на три етажа, като се брои и сутерена. Етажите са свързани с уникални стълбища от мрамор и дърво. Павилионът Шале е смесица от барок, рококо и ислямски стил.

Йълдъз Сараи отвътре
Друг известен павилион е павилионът Кадир, който е построен от Абдулазис. Той е използвал сградата за затвори, но днес това място се е превърнало в ресторант с кафене.

Музеят Йълдъз навремето се е използвал за дърводелска работилница. Сега тук се излагат шедьоври на изкуството, свързани с историята на района.

Йълдъз Сараи е четвъртият османски дворец в Истанбул, който се използва от султаните. Около него се простира огромен парк, приютяващ най-различни видове цветя и растения от цял свят. Йълдъз Сараи е свързан с друг известен дворец чрез мост над Босфора. В парка се намират и няколко джамии, басейн и къщи.

Между „Света София“ и Синята Джамия е разположен площадът „Хиподрум“, който представлява душата на туризма в Истанбул.

Строежът на Хиподрума започнал веднага след като Римляните завладяват града (203 г.) при управлението на император Септимий Север. Завършен е в деня, в който император Константин Велики с тържествена церемония обявил Константинопол за втора столица на Римската империя (11 май 330 г.). Познат е още като „Площада на конете“, защото е използван главно за надбягвания с коне след завладяването на Константинопол.

Историческите паметници, намиращи се на този площад, са едни от най-важните забележителности на града. Тук са разположени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетския обелиск или Обелискът на Теодосий е най-древният паметник, както на Хиподрума, така и в Истанбул. Обелискът е издигнат през ХV в. от Фараон ІІІ в чест на победата в Месопотамия.
Византийския император Теодосий І заповядва Обелискът да бъде пренесен през 390 г. от Египетския храм на Аполон ( гр. Карнак, обл. Луксор ).

В центъра на Хиподрума в Истанбул може да се види Обелискът на Константин, наречен още Плетена каменна колона. Построена е през Х в. по заповед на император Константин Порфироген в чест на дядо му Василий І. Висок е 32 м. Оригиналните медни покрития са били снети при латинско нашествие ( ХІІІ в. ) и превърнати в монети.

Интерес представлява и Змийската колона, също намираща се на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по нареждане на император Константин Велики от храма на Аполон в Делфи / Гърция /. Тя е символ на победата на гръцките градове-държави над персите при Палатея. Според преданието телата на трите преплетени змии били направени от щитовете на персийските войници загинали в битките.

Немският фонтан или известен още като Фонтанът на Вилхелм ІІ е построен през 1898г.
Немският император Вилхелм ІІ, по време на второто си пътешествие в Изтока, е останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул. Връщайки се в родината си, изготвил проекта на този изящен фонтан и го подарил на Истанбул.

Площадът Таксим (Taksim Square) е едно от най-популярните места в Истанбул. Спокойно може да се твърди, че в турския град „всички пътища водят към…Таксим“.

Някои определят мястото като сърцето на съвременен Истанбул. Той е най-голямата дестинация за шопинг и релакс както за местни, така и за гостите на града. Около него се намират едни от най-добрите и най-луксозни хотели, ресторанти и търговски центрове в цяла Турция.

Мястото се обособява като площад Таксим в самото начало на 19 век. Всъщност „таксим“ означава пункт, съставна част от разклонения, изграждащи водоснабдителната система на града. Именно около такъв „таксим“ възниква и днешният модерен площад, превърнал се в една от основните забележителности на Истанбул.

Съхранен таксим можете да видите в начало на улица Истиклял Кадеси (İstiklal Caddesi), по-популярна като Булевардът на независимостта. Съоръжението представлява каменна постройка, в която има воден резервоар.

Зоната около Истиклял, както може би знаете, е пешеходна. Там можете да откриете разнообразие от барове, нощни клубове, кина. Неслучайно на Тесим площад е оживено 24 часа от денонощието.

Площадът е изключително пополярен и поради още една причина – там се намира републиканският монумент Кумхурийет Анти (Cumhuriyet Anıtı). Паметникът е построен през 1928 г. Издигнат е в чест на създаването на турската република.

Скулпторът на монумента е италианецът Пиетро Каноника. Съоръжението представя Ататюрк – основателя на републиката – като военен деец и държавник. От откриването си до ден днешен паметникът е мястото, където се извършват всички важни държавни церемонии и други официални чествания.

Кумхурийет Анти се намира в началото на улица Истиклял.

Под площад Тексим се намира транспортното съоръжение Тюнел (Tünel), което се счита за втората най-стара подземна форма на придвижване след лондонското метро. Линията функционира от далечната 1875 година.

Улица Истиклял (İstiklal) е най-известната търговска улица в град Истанбул. Улица Истиклял се посещава от повече от 3 милиона души годишно. През уикендите търговската улица се превръща в жив поток от хора.

Улица Истиклял се намира в района Пера и е изключително красива улица, предназначена за пешеходци. Тя е дълга около три километра. Улица Истиклял е известна с красивите си магазини, в които се продават всевъзможни стоки. На улица Истиклял могат да се намерят висококачествени дрехи от бутици, различни видове интересни книги, различни аксесоари и сувенири. Туристите не пропускат да посетят кафенетата и ресторантите, разположени на голямата търговска улица.

Улица Истиклял е много красива и това се дължи още на създателите. В годините на отоманската империя тя е представлявала булевард, характерен за френските градове. По времето на отоманската империя улицата е била известна с името Каде и Кебир. За французите, които живеели в Истанбул, улицата била известна като Гран Рю де Пера.

Сградите на улица Истиклял са истинско произведение на архитектурното изкуство, те са предимно барокови и неокласически. Освен този тип сгради по улица Истиклял могат да се видят също така много ренесансови и неоготически постройки. Те са построени предимно през деветнадесети век. Сред тях има и модерни сгради.

В средата на улица Истиклял се намира известният площад Галатасарай, където се намира дворцовото имперско училище, известно като гимназията на Галатасарай.

„Света Ирина“ е построена на мястото на най-старата византийска църква.
Тя е построена през 360г. при управлението на император Константин І Велики на мястото на съществувалия преди това там храм на Афродита. През 381г. във нея е заседавал Вторият Вселенски събор.
Наричали са я Старата църква, защото тя е била катедралната църква на Бизантион преди основаването на Константинопол.

През 532г. по времето на бунта „Ника” тя била изгорена и след това била построена отново от император Юстиниан І през 548г. През 740г. сградата пострадала тежко от земетресение, след което била значително престроена. В украсата са останали следите от иконоборческия период, тъй като в конхата на абсидата има изображение само на кръст. Към момента има най-много останки от 8-ми век.

Това е единствената църква, която не е превърната в джамия при превземането на Константинопол. Била е превърната в склад за оръжие и място за съхранение на военни реликви.
В по-късни времена е използвана за военен музей, после за концертна зала, а сега е със статут на музей.

Намира се в църквата „Св. Спасител“ от 11 век в комплекса Хора и е най-важният византийски паметник в Истанбул след „Св. София“. Външната й архитектура не впечатлява, но интериорът е украсен с изящни мозайки от 14 век.

Тези изображения в ярки цветове показват сцени от живота на Исус Христос и Богородица, разкривайки жизнеността и енергията на византийското изкуство.

В района около църквата може да се насладите на чаша чай или кафе в релаксираща атмосфера, сякаш на светлинни години от забързания град наоколо.

Улица Истиклял (İstiklal) е най-известната търговска улица в град Истанбул. Улица Истиклял се посещава от повече от 3 милиона души годишно. През уикендите търговската улица се превръща в жив поток от хора.

Улица Истиклял се намира в района Пера и е изключително красива улица, предназначена за пешеходци. Тя е дълга около три километра. Улица Истиклял е известна с красивите си магазини, в които се продават всевъзможни стоки. На улица Истиклял могат да се намерят висококачествени дрехи от бутици, различни видове интересни книги, различни аксесоари и сувенири. Туристите не пропускат да посетят кафенетата и ресторантите, разположени на голямата търговска улица.

Улица Истиклял е много красива и това се дължи още на създателите. В годините на отоманската империя тя е представлявала булевард, характерен за френските градове. По времето на отоманската империя улицата е била известна с името Каде и Кебир. За французите, които живеели в Истанбул, улицата била известна като Гран Рю де Пера.

Сградите на улица Истиклял са истинско произведение на архитектурното изкуство, те са предимно барокови и неокласически. Освен този тип сгради по улица Истиклял могат да се видят също така много ренесансови и неоготически постройки. Те са построени предимно през деветнадесети век. Сред тях има и модерни сгради.

В средата на улица Истиклял се намира известният площад Галатасарай, където се намира дворцовото имперско училище, известно като гимназията на Галатасарай.

Между „Света София“ и Синята Джамия е разположен площадът „Хиподрум“, който представлява душата на туризма в Истанбул.

Строежът на Хиподрума започнал веднага след като Римляните завладяват града (203 г.) при управлението на император Септимий Север. Завършен е в деня, в който император Константин Велики с тържествена церемония обявил Константинопол за втора столица на Римската империя (11 май 330 г.). Познат е още като „Площада на конете“, защото е използван главно за надбягвания с коне след завладяването на Константинопол.

Историческите паметници, намиращи се на този площад, са едни от най-важните забележителности на града. Тук са разположени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетския обелиск или Обелискът на Теодосий е най-древният паметник, както на Хиподрума, така и в Истанбул. Обелискът е издигнат през ХV в. от Фараон ІІІ в чест на победата в Месопотамия.
Византийския император Теодосий І заповядва Обелискът да бъде пренесен през 390 г. от Египетския храм на Аполон ( гр. Карнак, обл. Луксор ).

В центъра на Хиподрума в Истанбул може да се види Обелискът на Константин, наречен още Плетена каменна колона. Построена е през Х в. по заповед на император Константин Порфироген в чест на дядо му Василий І. Висок е 32 м. Оригиналните медни покрития са били снети при латинско нашествие ( ХІІІ в. ) и превърнати в монети.

Интерес представлява и Змийската колона, също намираща се на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по нареждане на император Константин Велики от храма на Аполон в Делфи / Гърция /. Тя е символ на победата на гръцките градове-държави над персите при Палатея. Според преданието телата на трите преплетени змии били направени от щитовете на персийските войници загинали в битките.

Немският фонтан или известен още като Фонтанът на Вилхелм ІІ е построен през 1898г.
Немският император Вилхелм ІІ, по време на второто си пътешествие в Изтока, е останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул. Връщайки се в родината си, изготвил проекта на този изящен фонтан и го подарил на Истанбул.

Впечатляващата сграда е проектирана от архитектурното бюро на родения в Генуа Ренцо Пиано. Фасадата е вдъхновена от блестящата повърхност на морето наблизо, покрита с триизмерни алуминиеви панели, които отразяват водата, а контурите на музея напомнят разминаващи се кораби, каквито тук, на пътя между Европа и Азия, преминават от векове.

Това е първият проект в Турция на италианския архитект и носител на наградата „Прицкер“ Ренцо Пиано. Той често казва в интервюта, че вдъхновението му идва именно от играта на светлината и водата. Сред най-известните сгради на Пиано са Центърът за изкуство „Жорж Помпиду“ в Париж, сградата на „Ню Йорк Таймс“, запомнящият се музей „Немо“ в Амстердам, културният център „Ставрос Ниархос“ в Атина, а месец преди началото на войната в Украйна беше открита и проебразената от него сграда на Дома на културата в Москва.

Трансформацията на съществуващия от 2004 г. Istanbul Modern е отнела пет години, през които галерията беше настанена и функционираше в стара сграда в „Бейоглу“.

Произведенията на изкуството в Istanbul Modern вече ще се ширят на цели 10 500 квадратни метра, разположени на пет етажа. Приземният е прозрачен и дава възможност някои от най-интересните арт инсталации да се видят и отвън – False Ceiling (2005) на британeцa Ричард Уентуърт и Your Unexpected Journey на датско-исландския артист Олафур Елиасон, поръчана специално за новата сграда.

Постоянната колекция на музея се помещава на втория етаж и съдържа творби от 1945 г. до ден днешен – там са работите на бунтарката Айше Еркмен, която нашумя с интересните си инсталации на Истанбулското биенале на изкуствата, Саркис, Гюлзун Карамустафа и др. Терасата със сигурност ще е едно от най-посещаваните места в музея, защото предлага превъзходна гледка към Босфора и Истанбул.

Някога луксозният хотел Bristol във викториански стил, разположен в квартал Бейоглу, е бил временно убежище за богатите посетители на града. През 2005 г. частният музей Пера е открит в реновирана сграда на бившия хотел, където на 8 етажа са разположени постоянни и временни експозиции.

Първите три етажа на сградата са постоянни изложби с колекции от анадолски мерки и теглилки, портрети от европейски ориенталисти, керамика и картини от 17-19 век. Перлата на музея е колекция от картини, която съчетава произведения на турски и европейски майстори, със сцени от живота на града.

Следващите два етажа са временни изложби със световноизвестни картини и колекции, представящи известни музеи в други страни, с които Пера поддържа контакт. Партерното и две сутеренни нива са заети от административните помещения на музея.

Ако искате да се докоснете до свещените ритуали на суфистите в Истанбул, най-доброто място е Galata Mevlevi House – музеят на Руми и суфизма в Бейоглу – също една от локациите на фестивала.

Сградата, построена през 1491 г. е първата къща на Мевляна в Истанбул. Престава да функционира като дервишки център през 1925 г. и отваря врати като музей през 1975 г. Основно ремонтирана е между 2005 и 2009 г. и сега служи като музей за ислямската суфистка секта.

Този музей предлага информация за културата, музиката и традициите на суфистите и тук можете да видите на живо някои от емблематичните им молитви и ритуали, включително атрактивния „танц“ на въртящите се дервиши.

Това наистина е една от забележителностите на Истанбул, които трябва да се видят. Това е великолепна религиозна церемония, за която се смята, че приближава дервишите до Бога. Този духовен ритуал на Мевлеви ще ви накара да се почувствате изключително спокойни и вълшебни!

Церемонията е съпроводена предимно от ней, традиционен турски инструмент, който прави шоуто незабравимо с магическия си ритъм и глас.

Ако искате да се докоснете до свещените ритуали на суфистите в Истанбул, най-доброто място е Galata Mevlevi House – музеят на Руми и суфизма в Бейоглу – също една от локациите на фестивала.

Сградата, построена през 1491 г. е първата къща на Мевляна в Истанбул. Престава да функционира като дервишки център през 1925 г. и отваря врати като музей през 1975 г. Основно ремонтирана е между 2005 и 2009 г. и сега служи като музей за ислямската суфистка секта.

Този музей предлага информация за културата, музиката и традициите на суфистите и тук можете да видите на живо някои от емблематичните им молитви и ритуали, включително атрактивния „танц“ на въртящите се дервиши.

Това наистина е една от забележителностите на Истанбул, които трябва да се видят. Това е великолепна религиозна церемония, за която се смята, че приближава дервишите до Бога. Този духовен ритуал на Мевлеви ще ви накара да се почувствате изключително спокойни и вълшебни!

Церемонията е съпроводена предимно от ней, традиционен турски инструмент, който прави шоуто незабравимо с магическия си ритъм и глас.

Акведуктната система на Константинопол от четвърти и пети век се простира на 426 км – най-дългият водопровод в древния свят. Карбонатните находища в системата на акведукта осигуряват свидетелства както на археологическите разработки, така и на условията на околната среда през периода на отлагане.

Линията на акведукта с дължина 246 км от четвърти век използва извори от нисък водоносен хоризонт, докато удължение с 180 км от пети век на запад достига по-висок водоносен хоризонт. Въпреки че историческите летописи свидетелстват за най-малко 700 години активност на акведукта, карбонатните находища в системата на акведукта показват по-малко от 27 години експлоатация. Това предполага, че цялата система трябва да е била почиствана от карбонатите, вероятно по време на редовни кампании.

Дългият 50 км дълъг акведук в централната част на системата може да е бил скъпо, но практично решение, което да позволи ремонти и почистване на акведуктите от варовик, за да се гарантира непрекъснато водоснабдяване на града. Каналът от пети век обикновено е замърсен с глина, причинено от естеството на системата на водопровода и възможни локални повреди по канала. Тази богата на глина вода може да е била една от причините за изграждането на големи резервоари в Константинопол.

Крепостните стени на Константинопол са може би най-интересният византийски обект в Истанбул след църквата „Света София“. Но по някаква причина туристите му обръщат малко внимание.
Стените са обграждали града по суша и море. Те са построени по различно време и с различни технологии. С многобройни допълнения и модификации по време на тяхната история те са последната голяма укрепваща система на античността и една от най-сложните системи, създавани някога.
История
Основаният към 685 г. пр. Хр. град Византион има първата си крепостна стена, обхващаща малка територия на върха на полуострова – стената на Византион, сред това император Септимий Север (193 – 211), макар да му отнема статуса на полис, го укрепява с нова стена на няколкостотин метра навътре в сушата от старата – Северовата стена.
При Константин Велики (306 – 337) през 330 г. са изградени нови стени още по-навътре в полуострова – Константиновата стена.