Tимпанопластика – нараняване или травма може да доведе до перфорация на тъпанчевата мембрана , което води до загуба на слуха. Ако перфорацията е малка, мамбраната може да се възстанови  без медицинска намеса. Но в случай на сериозна травма, тимпанопластиката е единственият начин за отстраняване на нарушението. тимпанопластиката включва хирургично присаждане на кожа от тялото на пациента, която заменя повреденото тъпанче. Ако щетите се простират до стремето , лекарите може да  пристъпят към стапедотомия.

Стапедотомията  е деликатна операция извършвана върху  малките кости в рамките на средното ухо. Ухото е разделено на три камери, и всяко заболяване, което засяга ухото,  травма или заболяване, може да предизвика пълна загуба на слуха. Стапедотомията се извършва на стремето, малка кост вътре в ухото, която провежда  на  звука към вътрешното ухо. Понякога, се нарушава структурата на трите кости  (отосклероза), което води до загуба на слуха. Стапедотомията  включва отстраняване на стремето  и подмяна с изкуствено, изработени от  тефлон. Резултатите от стапедотомията варират от човек до  човек, затова е необходима изчерпателна  консултация с лекуващите специалисти  преди  операцията.

В Турция  всички болници имат  УНГ отделения, които използват най-новите техники в степедотомията ,за да се намали дискомфорта и да се намали периода за възстановяване.

Лазерната стапедотомия е утвърдена хирургична техника за лечение  на загуба на слуха по проводен път поради отосклероза. Процедурата създава малък отвор в стремето (най-малката кост в човешкото тяло), в които да се имплантират  протезите.  СО2 лазер позволява на хирурга да създаде много малък, прецизно локализиран отвор без да се увеличава температурата на течността на вътрешното ухо  с повече от един градус, което го прави изключително безопасен хирургичен метод. Отворът  е с диаметър  според протезния  диаметър. Процедурата  може да се извърши в рамките на едно посещение.

Кохлеарно  имплантиране:  кохлеарния имплант е малко електронно устройство, което подобрява слуха на пациента. Може да се използва за напълно глухи пациенти или от пациенти с  намаление  на слуха. Кохлеарния имплант не е  като слуховия апарат, защото е хирургически имплантиран и работи по различен начин. Има много различни видове устройства, но те обикновено се състоят от  подобни части. Една част на устройството е хирургически имплантирана в темпоралната кост (костта около ухото). Той се състои от приемо-стимулатор, който приема, декодира, а след това предава електрически сигнал към мозъка.

Втората част на кохлеарен имплант е външното устройство. Той се състои от микрофон и получател, процесор за обработване на  речта, и антена. Тази част на импланта възприема  звуците, преобразува ги в електрически сигнал и го предава на вътрешната част на кохлеарен имплант.

Кохлеарните имплантите позволяват глухите хора да възприемат и обработват звуци и реч. До известна степен те са устройства, които позволяват на глухите хора да “чуят”. Въпреки това е важно да се разбере, че тези устройства не възстановяват нормалния слух – те са инструменти, които позволяват на звука и говора  да се обработват и предават към мозъка.
Критериите, използвани за избор на подходящи кандидати за кохлеарни импланти, се променят с течение на времето – тъй като и технологиите се променят, и познанията ни за пътищата на слуха в  мозъка  се увеличават.
И  деца и възрастни могат да бъдат кандидати за имплантиране. Те може да са били родени глухи или са станали глухи след като са се научили да говорят. Деца още на 1 годинка са кандидати за тази операция. Въпреки, че за възрастни и деца са различни критериите,те  са базирани  на еднакви  ръководства.

Хирургична процедура  за поставяне на кохлеарен имплант се извършва когато пациента е под пълна анестезия . Един разрезът се прави зад ухото. След това под микроскоп , със сонда се отваря костта, което позволява имплантирането на вътрешната част на апарата.

Електродът се  поставя в кохлеята (вътрешното ухо). Приемникът се намира в джоб, създаден зад ухото, за да епредпазен и да е  достатъчно близо до кожата, за да позволяват пренос на електрическа информация от външната част на устройството.

След операцията ще има шевове зад ухото, и може да  чувствате  приемника си  зад ухото. Външната част на устройството ще бъдат поставена около 3-4 седмици след операцията, за да се даде време на разреза да заздраве.