Каква е връзката между съня и стреса в днешно време?

Сънят е от съществено значение за поддържането на здравето на организма. По време на сън протичат множество процеси, които спомагат за регенерането на мозъка и тялото. Например, по време на сън имунната система се активира, като организмът е по-ефективен в борбата с вируси и бактерии, докато заздравяването на раните се ускорява.

Възстановяването на травматични увреждания е по-бързо когато мускулите ни са в покой, а освобождаването на хормона на растежа подпомага клетъчната регенерация и метаболизма на тъканите. Не на последно място, изгарянето на мазнини се осъществява предимно по време на сън. В резултат, известната поговорка “сънят е здраве” притежава реално основание.

Какво е значението на съня за човешкия организъм?

 Сънят е важен и за обработката и складирането на информацията, която постъпва в мозъка през деня под формата на зрителни или слухови сигнали, двигателни умения,  преживявания. В това се крие ключовата му роля в осигуряването на процесите на паметта както и в развитието на интелектa.

Усещането за отпадналост, умора и трудна концентрация са сред най-честите прояви при недостатъчен сън, поради затруднения процес на възстановяване на тялото. Освен това, проблемите със съня повишават уязвимостта към стрес и възможни нарушения във вегетативната нервна система. Много често недостатъчния сън увеличава податливостта на стрес и разстройство на вегетативната нервна система. Затова при настъпили нарушения в съня е добре да се потърси съвет специалист.

Какво знаем за Мелатонина и значението му за съня?

Мелатонинът е един от важните хормони в контрола на цикъла бодрост-сън и играе ролята на “вътрешен часовник”. Той се произвежда в мозъка от епифизната жлеза, като неговото количество се увеличава вечер до сутринта, когато намалява отново. Освобождаването на мелатонин забавя разхода на енергия, намалява телесната температура и кръвното налягане, като подготвя организма за почивка. Ето защо много хора се чувстват по-енергични през летните дни отколкото през зимата.

Нивото на мелатонин се променя с възрастта.

При младите неговото ниво се увеличава до дванадесет пъти през нощта, докато при възрастни само до три. Това е една от причините за по- честите сънни проблеми с напредване на възрастта, когато фазите на съня са прекъснати и водят до бързо и ранно събуждане.

Други фактори, които могат да влияят върху отделянето на мелатонин са

• силен стрес,
• бърнаут синдром,
• работата на смени с принудителен нередовен сън,
• излагането на синя светлина от екрани преди лягане,
• употреба на алкохол и тютюнопушене,
• хормонални нарушения или други заболявания.

Проблемите със съня могат да засегнат здравето и качеството на живот на много хора. Възможно е нарушенията на съня да доведат до хронични проблеми като умора, раздразнителност, намалена концентрация и работоспособност.

Oколо 50 % от хората в зряла възраст споделят, че са имали или имат нарушения на съня свързани с безсъние. Хроничното безсъние, което води до по- значими последици  засяга близо 20% от населението.

При  чувство на стрес и тревожност, тялото отделя т.н. хормони на стреса. Високите нива на тези хормони, особено във вечерните часове, могат да затруднят отпускането на тялото и да нарушат съня. В някои случаи, тези състояния могат да станат хронични и да се отразяват дори в обикновени ситуации като шофиране или заспиване, както и да доведат до обезпокоителни или кошмарни сънища. Затова е добре да познаваме методите за повлияване, които включват три основни подхода:

• Когнитивно-поведенческа терапия (психотерапия).
• Създаване на навици за здравословен сън (хигиена на съня).
• Лекарства и добавки.

Препоръки за създаване на полезни навици за добър сън:

• Ограничаване на приема на течности преди лягане, особено на алкохол.
• Ограничаване на храненето два часа преди сън.
• Ограничаване на кофеина в късния следобед или вечер.
• Съблюдаване на часови режим на лягане и събуждане.
• Осигуряване на поне 7 часа сън.
• Осигуряване на тишина и тъмнина в спалнята.
• Ограничаване на употребата на електронни устройства, работата и гледане на телевизия в леглото.
• Практикуване на релаксиращи дейности преди лягане, като медитация или слушане на тиха, спокойна музика.

Към всички тези препоръки се включват и поддържане на здравословни навици за хранене и двигателна активност през деня, както и ограничаване на тютюнопушене и регулярен прием на алкохол.