Какви са причините за увреждане на нервите при диабет?

Диабетната невропатия представлява увреждане на периферните нерви по различни болестни механизми, при което се засягат сетивни, двигателни и вегетативни нерви.

Основна причина за развитието ѝ е лошо контролирания захарен диабет и трайно високите нива на кръвната захар. Тя се отлага в нервните окончания, превръща се в токсични продукти и директно атакува нервната клетка.

При захарен диабет също така се запушват малките кръвоносни съдове на нервите, нарушава се тяхната обмяна и се стига до нарушение във функцията им.

Други фактори, утежняващи невропатията са тютюнопушенето, алкохолната злоупотреба, затлъстяването, бъбречната недостатъчност, ниските нива на витамин В12, механичното притискане на нервните окончания, например при дискови хернии. Най-често са засегнати нервите на стъпалата, при което пациентите се оплакват от тръпнене, схващане, сърбеж или болка в краката. Сухата и напукана кожа по ходилата също може да бъде проява на диабетна невропатия и изисква консултация със специалисти – невролог и ендокринолог.

На какъв етап от захарния диабет се проявява диабетната невропатия?

Полиневропатията е едно от най-честите хронични диабетни усложнения, която се среща при около 65% от диабетиците. Промените в нервите и техните обвивки започват рано в хода на покачването на кръвната захар.

Има множество данни, че неврологични увреждания се наблюдават дори при част от хората с предиабет. Затова се препоръчва провеждане на специализиран скрининг за невропатия още при диагностицирането на захарния диабет. Реалните прояви на диабетната невропатия могат да се изявят късно и най-често са белег за настъпили необратими увреждания.

Оплакванията от страна на пациента обикновено са в 2 насоки – усещане на несъществуващи дразнители в долните крайници – парене, изтръпване, болка или пък пълна липса на чувствителност в стъпалата, изразяваща се в неспособност за възприемане дори на силни болкови стимули – пробождания, контакт с гореща вода, притискане.

Загубата на протективен усет в ходилата е основен рисков фактор за възникване на рани, инфекции и последващи ампутации при хората с диабет. Стига се до диабетно стъпало, което е сред най-тежките диабетни усложнения. Ранното диагностициране на невропатията и редовните грижи за стъпалата са ключов елемент в предпазването от тези неблагоприятни последствия.

Какви са неврологичните нарушения при диабет?

Продължителното завишение на нивата на кръвната захар причинява както директна токсична увреда на нервните влакна, така и нарушение в кръвоснабдяването на нервните структури. Увреждания, свързани с микроциркулацията или т.н. микроангиопатия са един от факторите за развитие на диабетната невропатия и мозъчна левкопатия.

Засягането на по-големите съдове от атеросклероза, в чието развитие диабетът има водеща роля, е причина за мозъчно-съдови инциденти като исхемичен или хеморагичен инсулт. От друга страна обмяната на глюкозата играе основна роля за нормалното мозъчно функциониране.

Молекулните промени в централната нервна система, дължащи се на хронична хипергликемия, могат да бъдат причина за психиатрични заболявания при пациенти с метаболитен синдром, тъй като хранителните въглехидрати и протеини влияят на плазмените концентрации на много невротрансмитери, участващи в мозъчната функция.

Депресия, тревожност и когнитивни нарушения се наблюдават при голям процент от хората с диабет. Комплексно е въздействието на хипергликемията и за поява и развитие на съдова деменция и болест на Алцхаймер, които също бележат ръст с увеличаване на средната продължителност на живота.
Симптомите на увреждане на централната и периферната нервна система при диабет се развиват бавно, което при редовно проследяване позволява ранно откриване и предотвратяване на усложненията.

Как да се избегнат неврологичните усложнения при диабет?

Веднъж настъпили неврологичните усложнения трудно могат да бъдат повлияни, поради ограничените възможности на нервната система за регенерация. Затова основен приоритет на всички здравни специалисти, свързани с грижата за пациенти с диабет е ранната диагностика и запознаването с възможностите за профилактика. Разбирането и активното участие от страна на пациента, са ключови за предотвратяване на необратими и често инвалидизиращи състояния като напр. исхемичен инсулт и тежката диабетна невропатия с диабетно стъпало.

Контролирането на кръвната захар възможно най-близо до целевия диапазон е най-добрият начин за предотвратяване или забавяне на увреждането на нервите.
От проведени клинични наблюдения при диабетици се доказва, че спазването на някои допълнителни препоръки подобряват или забавят развитието на неврологичните усложнения, независимо от етапа, в който започнат да се прилагат. Такива са:

• Поддържане на стойности на артериалното налягане под 140/90 mm Hg.
• Редовна физическа активност, която да включва най- малко 30 минути аеробни упражнения 4- 5 пъти седмично;
• Отслабване при наличие на наднормено тегло;
• Ограничение или избягване на употребата на алкохол;
• Спиране на тютюнопушенето;
• Следване на план за здравословно хранене, например средиземноморска диета;
• Редовен прием на лекарства, както са предписани от проследяващия лекар и регулярни медицински прегледи.
• Тези препоръки трябва да бъдат предоставяни своевременно при установяване на диабет или на инсулинова резистентност. От най-ранен етап на заболяването пациентите трябва да бъдат стимулирани към постигане на оптимален гликемичен контрол и към подобряване на здравословните си навици ежедневно.

При настъпване на неврологични оплаквания обаче, те трябва да се оценят от специалист и да се прецени нуждата от допълнителни изследвания или терапия.
Обнадеждаваща е появата в последните няколко години на нови групи медикаменти за лечение на диабет (GLP1 рецепторните агонисти, SGLT2 инхибитори и др.), които доказано подобряват контрола на кръвно-захарните нива и намаляват чувствително процента на вторичните усложнения.

Тяхната употреба е особено препоръчителна при хора със съпътстваща атеросклеротична съдова болест или преживени съдови инциденти. Тези медикаменти са налични у нас и е задача на специалистите да оптимизират терапевтичния подход при тези пациенти.