“Сколиозата е комплексна триизмерна торзионна деформация на гръбначния стълб и торса, появяваща се при деца в добро общо здравословно състояние, която може да прогресира във връзка с множество фактори по време на бързия растеж в пубертета или по-късно в живота. “(Rigo M., 2011).

 

Лечението на сколиоза при възрастни в Турция, както и лечението на сколиоза при деца в Турция, се основава на интегриран подход и се определя от тежестта на деформацията на гръбначния стълб. Обикновено се използват корсети и хирургическа корекция и могат да се предписват упражнения. Изборът на метод на лечение се основава на тежестта на патологията – ако лечението на сколиоза 4 степен почти винаги се извършва хирургично, тогава леките деформации могат да бъдат доста успешно отстранени с помощта на упражнения и корсет.

 

Гръбначният стълб е опората на цялото тяло, която позволява то да бъде подвижно, гъвкаво и стабилно стъпило на краката си. Най-общо, гръбнакът най-често се състои от 33 прешлена, свързани здраво помежду си, които имат четири извивки – шийна, гръдна, кръстовидна и поясна. Тези извивки формират S-образната форма на гръбначния стълб. Погледнат от страни – следва да бъде прав. При деформация на гръбнака и промяна на неговата структура и извивки, специалистите по неврохирургия говорят за скилиоза.

Днес отбелязваме Международния ден за осведоменост за сколиозата – ден, който ежегодно има за цел да „вдигне“ шум и да повишава информираността на обществото за значимостта на заболяването и отражението му в ежедневието на пациентите.

Възрастта, при която обичайно се проявява е сравнително ранна – между 10 и 14-годишна възраст.Неправилната стойка, независимо дали е при деца или при по-възрастни, наднорменото тегло и липсата на физическа активност водят до изкривяване на гръбначния стълб и хронични проблеми с гърба.

Симптомите на скилиозата са сравнително видими и поставянето на диагнозата не затруднява специалистите. Често пъти се наблюдават изкривявания в областта на рамената, талията, крайниците, нарушения в походката и други видими асиметрии.

Едни от първите симптоми са болките в гърба. По-рядко се наблюдава изтръпване на крайниците, проблеми с дишането или други по-тежки симптоматики.

Характерни белези на сколиозата:

•  едното рамо  изглежда по-високо или по-ниско от другото
• едното рамо изглежда с по-заоблен контур
• гръдният кош  изглежда хлътнал и несиметричен
• главата прави впечатление, че не се намира в средата на раменете
• талията е неравна или наклонена
• тазът е наклонен или завъртян настрани
• единият хълбок е по-високо от другия
• единият крак изглежда по-къс от другия – въпреки, че дължината на крайниците е еднаква, наклонът на таза е причина за оптичното скъсяване на краката
• забелязва се нарушаване на походката

Упражнения като лечение на сколиоза

В млада възраст гръбначното изкривяване може да се коригира много добре с упражнения. Специалистите по ортопедия и травматологи в Турция използват няколко такива системи, за да осигурят автоматична корекция на деформацията при малки пациенти и да намалят ъгъла на Коб. Освен всичко друго, използването на упражнения ви позволява да използвате по-малко корсети.

Коригиращи корсети като лечение на сколиоза

Методите за лечение на сколиоза при деца в Турция в повечето случаи включват използването на корсети с различен дизайн. Тъй като костната тъкан на детето продължава да се развива, хирургическата корекция на гръбначните изкривявания може да доведе до проблеми в развитието на скелета. Следователно, за да се коригира гръбначният стълб и да се предотврати по-нататъшното прогресиране на деформацията, се използват корсети. В някои случаи те могат да бъдат много ефективни – има случаи, когато само носенето на корсет позволява изкривяването да се коригира от 40 градуса до около 20.

Има много съвременни модели на такива корсети – някои фиксират само торса, други продължават до нивото на шията. Те могат да бъдат ефективни и при възрастни пациенти, например, те могат бързо да облекчат болката без употребата на лекарства.

Най-често предписваните корсети са TLSO (тораколумбосакрални ортези), по-специално т.нар. Бостън корсет. Неговият дизайн ви позволява да регулирате ъгъла на изкривяване; всяка такава ортеза се изработва индивидуално, съобразена с физиологичните характеристики на пациента. Използват се и корсети, проектирани от Милуоки, Чарлстън и др. Някои имат твърд дизайн, други имат мек дизайн. Някои модели трябва да се носят през цялото време, други могат да се носят само част от времето на деня. Най-иновативните модели комбинират предимствата както на твърдите, така и на меките ортези и са изработени с помощта на технология за 3D печат (например моделът Flexpine).

Хирургично лечение на сколиоза в Турция

Хирургическата корекция обикновено се препоръчва, ако ъгълът на Cobb е 45-50 градуса и деформацията има тенденция към прогресия. В повечето случаи не е възможно напълно да се коригира деформацията, но може да се гарантира значително подобряване на стойката. Операцията се състои в спинална фузия – закрепване на съседни прешлени с помощта на изкуствени или естествени импланти. За да направите това, се използва или преден достъп през разрез в гръдния кош, или заден достъп през разрез на гърба. В някои случаи се използват и двата вида достъп.

За да се гарантира, че съседните прешлени са надеждно закрепени, се използват костни присадки от пациента или донора, както и различни метални устройства и винтове, които ги свързват в една структура. Днес турските ортопеди разполагат с най-модерните техники, които им позволяват да извършват гръбначен синтез с минимално количество метални конструкции. Един пример за този подход е устройството ZIP ULTRA, метален имплант, който се монтира между прешлените чрез минимално инвазивна хирургия и се закрепва без използването на винтове. Имплантът има дупка, където лекарят поставя костен цимент, който впоследствие се слива с тъканите на прешлена и фиксира импланта.

Робот-асистираната система Spine Assist се използва широко за коригиране на дегенеративни заболявания на гръбначния стълб. Системата е пасивно роботизирано устройство, което позволява минимално инвазивни операции за инсталиране на спинално стабилизиращи системи с много висока точност. Освен всичко друго, системата намалява излагането на радиация на пациента и минимизира използването на интраоперативни рентгенови лъчи.

Опитът и знанията на хирурзите ни позволяват успешно да лекуваме сколиоза 4 степен в Турция бързо, като използваме сложни системи за фиксиране. Хирургичното лечение на сколиоза ви позволява да възстановите нормалната поза и високото качество на живот както за млади пациенти, така и за възрастни хора. Неслучайно прегледите на лечението на сколиоза в Турция, публикувани в отворени източници (форуми, социални мрежи и др.), Почти винаги показват драматично подобрение на благосъстоянието и корекция на стойката.

Рискове от операция

Операцията на гръбначния стълб е основна операция и може да отнеме до една година или повече, за да се възстанови напълно.

Той също така носи риск от потенциално сериозни усложнения, включително:

• неуспех за намаляване на болката – операцията обикновено е по-добра за облекчаване на болката, която излъчва към краката, а не болката в гърба
• инфекция на рана
• кръвен съсирек
• рядко, увреждане на нервите в гръбначния стълб – това може да доведе до трайно изтръпване или слабост на краката или до известна степен на парализа в редки случаи

 

Диагностика на сколиоза в Турция

Изследването на пациенти с диагноза сколиоза в турските клиники се извършва за кратко време – като правило окончателната диагноза става известна още на третия ден. Успоредно с диагностиката се извършва подбор на процедури или операции, които ще позволят най-ефективно и за кратко време да се коригира деформацията.

• Физикален преглед и определяне на степента на деформация.
• Рентгенография.
• Компютърно или магнитно резонансно изображение.

Ако резултатите от изследванията потвърдят първоначалната диагноза, се свиква медицински съвет, за да се реши кой метод на лечение ще бъде най-ефективен в този случай.

 

Колко струва лечението на сколиоза в Турция?

Защо да изберем естетична ринопластика в Турция?

Формата на носа и неговият размер са, разбира се, най-важните естетични показатели. Операцията за коригиране на формата и размера на носа (ринопластика) в Турция са много популярни.

Оптималната възраст за ринопластика е от 18 до 30 години. Обемът на операцията се определя от хирурга в зависимост от индивидуалните особености на пациента, както и възможността за постигане на очаквания от пациента краен резултат от операцията.

В ранния следоперативен период пациентът може да изпита известен дискомфорт поради тампонада на носа в продължение на 2 до 3 дни; дишането през този период се извършва през устата.

На носа се поставя гипсова шина за 7-10 дни. След операцията се наблюдават хематоми и подуване в областта на долния клепач, те могат да продължат от няколко седмици до няколко месеца. С течение на времето отокът спада, на пациента се предписват лекарства, които насърчават заздравяването и резорбцията и процесът на възстановяване протича по-бързо. Трябва да се има предвид индивидуалността на процеса на белега и неговата възможна продължителност. Възстановяването в някои случаи продължава до няколко месеца.

За да се ускори възстановяването, се предписва физиотерапия: б магнитотерапия, ултрависокочестотен ток, електрофореза и различни лекарства.

Корекция на цикатрициални деформации на горната устна и носа след ринохейлопластика (операция за отстраняване на цепнатина на устната, цепнатина на небцето и свързаните с тях вродени дефекти на носа).

Има различни прояви на вродени дефекти на „цепката на устната“ и съпътстващи деформации на носа.

Първичната ринохейлопластика (операция за коригиране на цепната устна и съпътстващите вродени дефекти на носа) се извършва най-често в ранна детска възраст. Тази операция е насочена към възстановяване на целостта на горната устна: с нейна помощ се създават условия за пълноценно хранене, нормален растеж и формиране на съответната част от лицето.

С израстването и развитието на детето се извършват поетапни операции за отстраняване на остатъчни деформации на горната устна и носа. Крайният етап на операцията е показан след завършване на формирането на лицевия скелет (след 18 години).

Операцията за премахване на деформации на белези може, ако е необходимо, да се извърши преди началото на пубертета. Като последен етап от операцията е възможно да се извърши шлифоване (изглаждане на всички „грапавини“) и липофилинг, попълване на обема на горната устна.

Отстраняване на придобити назални дефекти Областта на носа е податлива на различни наранявания, а това често води до развитие на дефекти. Операцията е насочена към премахване на деформациите на тъканите и възстановяване на формата на носа.

Продължителността на рехабилитационния период зависи от обема на увредената тъкан. След зарастване на следоперативни рани, белезите се коригират и третират до пълното възстановяване на оперираната област.

Лечение на ринофима

Ринофимата е заболяване, което е последният, трети стадий на розацеята. Може да се прояви и като самостоятелно заболяване.

Ринофимата е тумороподобно доброкачествено образувание на кожата на носа, свързано с пролиферацията на нейните мастни жлези и съединителна тъкан. Заболяването се характеризира с бавен ход и засяга предимно хора на средна и напреднала възраст. Образуванията най-често се локализират в областта на носа и бузите, понякога се намират в областта на брадичката (ментофима), ухото (отофима) и по-рядко в областта на клепачите (блефарофима)

На 7 април отбелязваме Световния ден на здравето и професионалния празник на здравния работник

7 април е Световен ден на здравето. Днес отбелязват своя професионален празник и всички, които работят в областта на здравеопазването и медицината.

В глобален мащаб, празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България се чества и като Ден на здравния работник от 1964 година.

Честит празник на лекари, медицински сестри, фармацевти и всички, които работят в областта на здравеопазването!  Нека помним, че професията на здравния служител има благородна и възвишена мисия, че ние сме носители на ценно знание, което сме призвани да разпространяваме и практикуваме достойно, съвестно и с човещина.

Световната здравна организация е създадена в Женева през 1948 г., като към 2022 г. в нея членуват 194 държави. Правителства, неправителствени организации и специализирани организации на ООН работят съвместно по програми за решаване на общи за човечеството здравни проблеми. Глобалните инициативи приканват всички – от световните лидери до гражданите – да се фокусират върху международно значими здравни предизвикателства.

Празникът има за цел да насочи вниманието към глобален здравен и социален проблем, който засяга цялото общество. Тази година мотото е Нашата планета, нашето здраве и акцентира върху климатичните промени и тяхното отражение върху здравето и благосъстоянието на хората по света.

Отбелязването му е глобална инициатива на Световната здравна организация, приканваща ежегодно хората във всички страни, да се фокусират върху едно здравно предизвикателство със световна значимост, наречено „мото“ за годината, което за 2024 година е „Контролирай кръвното си налягане”.

Ринопластиката в Турция е една от 10-те най-търсени естетична хирургия в страната операции. Това със сигурност се дължи на броя на турските естетични хирурзи, които са придобили високо ниво на опит и световна репутация.

Операцията за промяна на формата на носа или операцията на носа (ринопластика) е козметична операция, която помага за оформяне на външния вид на носа и/или за подобряване на дишането.

Хирургията може да помогне за промяна на размера на носа, коригиране на върха му, намаляване на ширината на ноздрите или промяна на ъгъла между носа и горната устна. В допълнение, ринопластиката (когато е възможно) може да коригира вродени дефекти и наранявания, както и да помогне на хора с проблеми с дишането.

 

Подходяща ли е ринопластиката за мен?

Операцията е най-подходяща за хора, които искат да подобрят външния вид на носа си, без да искат да постигнат идеална форма на носа. В допълнение към реалистичните очаквания, важно е пациентът, обмислящ ринопластика, да е в добро физическо и психическо здраве. Освен това пациентът трябва да е навършил 18 години, тъй като до тази възраст завършва развитието на костите на носа и черепа.

Какво представлява ринопластиката?

Няма универсален метод за извършване на операция, който да отговаря на нуждите на всички пациенти. Ринопластиката се извършва индивидуално, като различните хирургични техники се адаптират според нуждите на пациента.

Има два метода за смяна на носната рамка: затворена и отворена. В случай на затворена ринопластика, всички разрези се правят вътре в носа, кожата и подкожните тъкани се отделят от подлежащите структури, за да се симулира костната и хрущялна рамка. В този случай можете например да промените местоположението на костите, да добавите хрущял или да премахнете костите. При отворената ринопластика се прави разрез на кожата на колумелата (между двете ноздри). В този случай следоперативните белези също са минимални.

Ако пациентът има проблеми с дишането през носа, обикновено по време на ринопластика те могат да бъдат коригирани по затворен начин чрез пластична хирургия на носната преграда (септопластика) или структурите на страничната стена (конхопластика). Операцията се извършва под обща анестезия.

 

Ринопластика – как да се подготвим?

За да постигнете най-добри резултати, е важно да следвате инструкциите на Вашия лекар:

• Избягвайте пушенето няколко седмици преди и след операцията.
• Избягвайте приема на определени лекарства, като аспирин и рибено масло, в продължение на 10 дни преди операцията.

Как протича възстановителният период?

Ринопластиката причинява лека, но все пак забележима травма на тялото. Ето защо е важно да останете в леглото след операцията и да държите главата и гърдите си повдигнати, за да намалите кървенето и отока.

За да се гарантира, че хирургическата зона заздравява бързо и успешно, трябва да се спазват следните предпазни мерки в продължение на няколко седмици:

1. Избягвайте физическа активност – спорт, йога и др.
2. Не плувай
3. Избягвайте изпотяване, не се къпете, не ходете на сауна
4. Издухайте внимателно носа си
5. Избягвайте силни изрази на емоции (смях, плач)
6. Мийте зъбите внимателно, за да не движите горната си устна
7. Носете дрехи, които не трябва да се дърпат през главата ви

Също така избягвайте да носите очила най-малко четири седмици след операцията, за да избегнете ненужен натиск върху носа си. Избягвайте пряка слънчева светлина поне шест седмици, тъй като може да причини трайни промени в пигментацията.

 

Резултати от операция на носа

Малки промени в структурата на носа от само няколко милиметра могат да окажат значително влияние върху външния вид на носа и цялото лице. Крайният резултат може да отнеме до една година. През това време носът може леко да се промени.

Ринопластика и често задавани въпроси

Какви са причините за операция на носа?

Операцията на носа помага на хора, които не са доволни от начина, по който изглежда носът им или имат проблеми с дишането. Хирургията може да помогне за промяна на размера на носа, коригиране на върха му, намаляване на ширината на ноздрите или промяна на ъгъла между носа и горната устна. В допълнение, ринопластиката (когато е възможно) може да коригира вродени дефекти и наранявания, както и да помогне на хора с проблеми с дишането.

Дава ли ринопластиката трайни резултати?

По правило резултатите от операцията на носа остават за цял живот, но в редки случаи след операция формата и структурата на носа могат да се променят, което се отразява на крайния резултат.

Операцията лекува ли хъркането?

Ринопластиката не лекува хъркането, но септопластиката, тоест корекцията на носната преграда, обикновено дава много добри резултати. Септопластиката може да се извърши самостоятелно или в комбинация с ринопластика.

Ринопластиката намалява ли размера на ноздрите?

Да, ако искате да го направите и според хирурга е необходимо, за да постигнете желания резултат. Ринопластиката ви позволява да промените размера на ноздрите си според вашите желания и нужди.

Може ли ринопластиката да коригира „счупен“ нос?

Да, операцията може да коригира нос, който е променил формата си или е изкривен в резултат на нараняване и да възстанови външния му вид. Ако обаче не искате да възстановите първоначалния вид, тогава операцията ще ви позволи да промените формата и вида на носа си в съответствие с вашите желания.

Възможно ли е да изберете нос от снимка и да очаквате същия резултат?

Носът на всеки човек е уникален и има своя собствена форма и структура, така че възможностите на хирурга са ограничени. Хирургът може да подобри външния вид на носа (да коригира върха му, да намали ширината на ноздрите или да промени ъгъла между носа и горната устна), но не и да го промени до неузнаваемост. Снимките ще осигурят по-добро разбиране на вашите желания и могат да се използват като ориентир, но е невъзможно да се постигне напълно идентичен резултат.

Операцията на носа ще промени ли гласа ми?

По правило операцията на носа не променя гласа, но теоретично това все още е възможно, ако промените размера на носната кухина и следователно гласовия резонанс. Речевата функция при операция на носа обаче не се променя точно. Ако сте професионален певец или актьор, тогава трябва да внимавате и да обмислите добре операцията за всеки случай.

Хирургията лекува ли алергии?

Операцията на носа не лекува алергии, но подобрява дишането.

 

Усложнения и рискове, свързани с операция на носа

Какви са възможните рискове, свързани с операцията на носа?

Има определени рискове, свързани с всяка операция. Освен от знанията и опита на хирурга, те зависят и от индивидуалните реакции на организма. Основните възможни рискове включват кървене, възпаление и белези и загуба на чувствителност на тъканите. И все пак, ако операцията се извършва от опитен и специално обучен екип, усложненията са много редки.

Какви опции има, ако не харесвам козметичните резултати от операцията?

В случай на хирургична операция, както и в медицината като цяло, не винаги е възможно да се предвиди сто процента резултат. Ето защо е много важно да изразите желанията си възможно най-точно по време на консултация с хирург.

В някои случаи резултатът от операцията не е според планирания и може да се наложи повторна операция. В този случай болничните разходи, свързани с операцията, се поемат от пациента и в повечето случаи тази сума не надвишава 50-65% от цената на първата операция. Ако обаче с нова операция искате големи промени, които не са били целта на първата операция, ще трябва да заплатите според каталожната цена. Всяка ситуация се разглежда индивидуално и определено ще се намери подходящо решение.

Може ли хирург да откаже операция?

Да, ако по време на консултацията се окаже, че операцията не е препоръчителна по медицински причини или очакванията на пациента не отговарят на действителността, хирургът има право да откаже процедурата. Важно е да разберете, че операцията помага да се промени формата и размера на носа в определени граници и ако според хирурга е невъзможно да изпълните точно вашето желание, трябва внимателно да прецените дали има смисъл да се подложите на операция .

 

Подготовка за операция на носа

На каква възраст можете да си направите ринопластика?

Пациентът трябва да е навършил 18 години, тъй като до тази възраст завършва развитието на носа и черепните кости. Няма горна възрастова граница за ринопластика, най-важното е здравето на пациента да е в ред.

Какво да вземете със себе си на операция?

Тъй като ще трябва да дишате през устата известно време след операцията, вземете със себе си в болницата овлажняващ балсам за устни и много вода или друга напитка по ваш избор. Когато тръгвате, вземете удобни дрехи, които не е необходимо да се дърпат през главата.

Какви хранителни навици и начин на живот трябва да променя, преди да си направя операция на носа?

Избягвайте да пушите няколко седмици преди и след операцията, тъй като никотинът забавя заздравяването и увеличава риска от усложнения. Избягвайте приема на определени лекарства, като аспирин и противовъзпалителни лекарства, в продължение на 10 дни преди и след операцията. Водете здравословен начин на живот и се храните балансирано.

Как се препоръчва да се лекува подуване, кръвоизлив и болка?

В продължение на 2 до 3 седмици след операцията може да изпитате временно подуване и изтръпване, а клепачите ви може да изглеждат синкаво-черни. За да облекчите главоболието, вземете парацетамол. Никога не използвайте аспирин. Подуването може да доведе и до запушване на носа. Няколко дни след операцията е обичайно да изпитате леко кървене, повишено производство на слуз и засъхнала кръв.

Спете с повдигната глава и гърди, избягвайте топлината и не вземайте вани или ходете на сауна или парна баня две седмици след операцията.

Освен това е важно да се въздържате от всякаква физическа активност в продължение на 2-3 седмици след операцията.

Лекарствата, които приемам редовно (противозачатъчни, антидепресанти, лекарства за диета) ще повлияят ли на анестезията?

По време на консултацията не забравяйте да ни кажете какви лекарства приемате, тъй като някои лекарства и състояния предотвратяват операцията. Приемът на противозачатъчни хапчета и антидепресанти по принцип не е противопоказание за операция. Все пак приемането на противозачатъчни лекарства преди операция не се препоръчва, тъй като те повишават риска от образуване на кръвен съсирек. Някои антидепресанти, както и рибеното масло, напротив, увеличават риска от кървене. Непременно уведомете Вашия лекар какви лекарства приемате! Преди операцията ще трябва да попълните и въпросник за анестезия, според който анестезиологът ще избере подходящата за Вас анестезия.

 

Операция на носа

Къде се извършва операцията?

Операцията за промяна на формата на носа се извършва в най-голямата и модерна частна клиника в Естония Fertilitas, където има 24-часово наблюдение и интензивно отделение в случай на необходимост. Освен това, разбира се, разполагаме с опитен медицински персонал и любезно обслужване на клиентите.

Ще се извърши ли операцията под обща анестезия и ще бъде ли извършена от сертифициран анестезиолог?

Да, операцията се извършва под обща анестезия от опитен и дипломиран анестезиолог.

 

Възстановяване след операция на носа

Какво ме чака след операция на носа?

След операцията ще прекарате една нощ в болница, където състоянието Ви ще бъде наблюдавано от професионален екип от лекари с дългогодишен опит. След това ще имате възможност да бъдете изписан вкъщи, където при възможност близките ви ще се погрижат за вас. Препоръчваме да вземете две седмици почивка. След това можете да се върнете на работа, ако не е от физическо естество.

Поставя ли се специална шина на носа след операция?

Да, след операцията на носа се поставя специална пластмасова шина, която трябва да се носи денонощно през първите две седмици след операцията, а след това още 3-6 седмици, ако е необходимо, през нощта.

Ще ме болят ли зъбите след операция?

Болката в зъбите не трябва да се увеличава след операцията. Въпреки това, ако зъбите ви болят, има вероятност алвеоларните нерви да са били увредени по време на операцията. Ако болката не изчезне в рамките на няколко седмици, не забравяйте да се консултирате с хирург.

Кога можете да започнете да се гримирате?

Гримът може да се нанася веднага след отстраняване на шината, но с повишено внимание, без масажиране или натискане.

Ще промени ли усмивката ми операцията на носа?

Не, операцията на носа не променя усмивката ви, въпреки че може да се промени временно поради подуване. Единствената промяна е, че ще искате да се усмихвате повече, защото ще можете да дишате по-добре и да се отървете от недостатъците във външния си вид.

Ще мога ли да си мия зъбите след операция?

Със сигурност. Въпреки това, трябва да се внимава да не се повреди областта на лицето, която е чувствителна след операцията. Това включва и горната устна, тъй като тя е свързана с носа.

Колко време след операцията ще изглеждам нормално?

Шината за носа се отстранява след две седмици и синините обикновено изчезват в рамките на няколко седмици. Този процес е много индивидуален и зависи от възрастта и еластичността на кожата, но обикновено нормалният вид се възстановява след 2-4 седмици.

Колко бързо спада подуването?

По правило подуването изчезва най-често след няколко седмици и накрая след 2-6 месеца. Понякога този процес може да отнеме до една година, но това е по-скоро изключение.

Възможно ли е да пипате носа си след ринопластика?

Това не трябва да се прави две седмици след операцията! В бъдеще трябва да внимавате да не се нараните и да не пречите на лечебния процес.

Ако нещо ми се случи след операцията, как мога да се свържа с вас?

Винаги можете да се свържете с нас, ако възникне такава нужда. По време на консултацията ще Ви кажем какво трябва да имате предвид преди и след процедурата. Ръководството за последващи грижи съдържа информация за връзка с всички наши клиентски координатори. Винаги можете да се свържете с личен координатор, който ще работи с вас от първия ден.

В случай на спешни проблеми, трябва да се свържете с спешното отделение и не забравяйте да ни информирате за това.

Как да изчистите носа си след операция?

Хирургът ще ви каже как да почистите носа си след ринопластика както по време на консултацията, така и след процедурата. За изплакване на носа е подходящ назален спрей QUIXX Soft или HUMER. 5-6 пъти на ден накапвайте маслени капки (Goldastop) и с помощта на памучен тампон леко нанесете мехлем (вазелин или Nisita) върху кожата на преддверието на носа с леки кръгови движения.

Кога мога да започна отново да нося очила?

Можете да започнете да носите очила приблизително две седмици след операцията. Ако не можете временно да преминете към лещи, поставете мека подложка между очилата и носа, за да предотвратите намесата на рамките при заздравяването на носа.

Как да вземете вана/душ след операция на носа?

В първите дни може да почувствате лека слабост или световъртеж, така че ще е добре, ако някой от близките може да ви помогне.

Колко време обикновено отнема възстановяването?

Вероятно ще почувствате известен дискомфорт през първите няколко седмици поради назалната конгестия и пластмасовата шина, но носът ви няма да ви боли след операцията. Подуването може да продължи няколко месеца, но бързо намалява. Пълното възстановяване може да отнеме шест месеца до една година.

Какво можете да ядете след ринопластика?

Създайте меню от ястия с ниско съдържание на сол, за да сведете до минимум задържането на течности в тялото. През първите седмици яжте меки храни, които дъвчете възможно най-малко.

Колко бързо мога да се върна към нормалното обучение?

Препоръчваме да възобновите обучението само след няколко месеца, за да избегнете усложнения. След операцията носът трябва да заздравее и да се възстанови правилно.

Колко време след операция на носа ще мога да летя отново?

Процесът на възстановяване е много индивидуален и зависи от човека. Въпреки това можете да летите на къси разстояния за около седмица.

Оформянето на носа оставя ли белези? Кога изчезват тези белези?

Затворената ринопластика не оставя белези, тъй като по време на процедурата не се правят разрези по външната повърхност на носа. При отворена операция остава малък белег между ноздрите (на колумелата), но той практически не се вижда. За около осем месеца тъканта на белега има лилав оттенък, след което става бледа.

Възможно ли е да се пуши след операция на носа?

Не трябва да пушите няколко седмици след операция на носа, тъй като никотинът забавя заздравяването. Консултирайте се с вашия хирург, който ще ви даде съвет въз основа на вашите индивидуални обстоятелства.

Възможно ли е да се правят слънчеви бани след операция на носа?

След операцията кожата около носа става много чувствителна, така че не се препоръчва да се правят активни слънчеви бани поне шест седмици. UV лъчите могат да изгорят кожата и трайно да променят цвета й. През първите месеци, когато излизате навън, задължително използвайте слънцезащитен крем със SPF фактор поне 30.

Какви са най-честите причини, които водят до репродуктивни проблеми сред двойките?

По-често при жените или при мъжете се наблюдават?

Причините са най-различни. Те могат да бъдат както от страна на жената, така и от страна на мъжа. Погледнато в проценти – приблизително 50-50%. Но има случаи, в които става въпрос за смесени причини, засягащи и двамата партньори. Медицинските проблеми, ако можем така да ги наречем, са:

• Запушени, премахнати, поради някаква инфекция, или силно увредени маточни тръби.
• Много често възниква стерилитет в резултат на прекарани възпалителни процеси на половите органи или извършвани аборти в миналото на пациентката.
• Друга причина е липсата на овулация, тоест от яйчника не се отделя яй-цеклетка, която да бъде оплодена, това също води до възникване на стерилитет.
• Ендометриозата е заболяване, при което клетки на маточната лигавица, функциониращи нормално и намиращи се в кухината на матката, поради някаква причина се развиват извън нея, върху яйчника, където образуват т.нар. „шоколадови“ кисти – върху маточните тръби и на много други места в коремната кухина, и дори и извън нея. Това също е честа причина за репродуктивни проблеми.
• Проблемът с маточната лигавица се по-явява, когато е затруднено имплантирането на ембриона, като причина за това могат да бъдат някога извършвани кюртажи, възпаления на матката и то по-специално на самата лигавица. В това число и аборти, било то по желание или спонтанни.

 

Стерилитетът е често срещан репродуктивен проблем и при мъжете. 50% от проблемите, които възникват при силния пол е точно такъв.

1. Проявата на стерилитет при мъжете е в диапазон от липса на сперматозоиди изобщо, до такива с лошо качество, намалена подвижност и т.н. Като причини за нарушена сперматогенеза могат да бъдат: прекарана заушка в пубертета, възпалителни заболявания на тестисите, травми на тестисите и други.
2. от друга страна йонизиращите лъчения и други подобни, също могат да се отразят на сперматозоидите. Високите температури не са полезни за тестисите, ненапразно са създадени да бъдат извън тялото, на студено, на температура под 37 градуса. така че много топли бани, сауни, също оказват вредно влияние върху сперматогенезата.
3. начинът на живот също е един от основните фактори, които могат да доведат до проблеми със забременяването.
4. Вредните навици, като употреба на алкохол, цигари, наркотици могат да попречат на бременността.
5.  Промискуитетът, честата смяна на партньори, води до възникване на полово предаване на заболявания, които също са част от причините за невъзможното забременяване. Колкото по-бързо се откаже човек от тях, толкова по-добре.
6. наднорменото тегло както при жената, така и при мъжа, също е фактор, който отрицателно влияе върху възможностите за забременяване. Понякога е достатъчно жената да свали само няколко килограма и това да доведе до спонтанно забременяване.

 

 

Има ли връзка храненето със стерилитета? Има ли храни, които подобряват фертилността и обратното – такива, които пречат?

ашият организъм съществува благодарение на  храната, съдържаща белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини  и минерали. Правилното  съотношение между тези компоненти гарантират добър фертилитет.

Известно е, че високото съдържание на наситени мазнини се свързва с нездравословна диета, докато ненаситените мазнини  влияят на зреенето на яйцеклетките, функцията на жълтото тяло и на развитието на ембриона. Установено е, че повишения прием на омега- 3 -ненаситени  мастни киселини (съдържащи се основно в рибата) подобряват морфологията на ембрионите. Високият прием на омега- 6 -ненаситени мастни киселини (съдържащи се  в растителните мазнини) повлияват благоприятно имплантацията на  ембрионите.

Белтъчините са друга основна съставка на храната. Проучване от 2013г  при ин витро процедури  показва, че повишения прием на белтъци в диетата (повече от 25 %) и намаление на  въглехидратите – (под 40 %) води до увеличение броя на  ембрионите на 5 ден (т.нар.бластоцисти) и повишава двойно шанса за забременяване.

Небалансираната хранителна диета се характеризира с нисък прием на витамини и минерали, които се свързват с нисък фертилитет.

Специално внимание  искам да обърна  на фолиевата киселина и витамини от групата В ( В6,В12). Недостигът на тези витамини  по специален механизъм довежда  до понижение на фертилитета  при жените като влияе върху качеството на яйцеклетките  и ембрионите.

При мъжете липсата им  води до спермална ДНК увреда и намален брой сперматозоиди. Тези витамини се съдържат предимно в зеленолистни растения, ядки, семена, риби, черен дроб.

Подчертавам позитивната  роля на антиоксидантите за  мъжкия фертилитет. Знае се, че оксидативният стрес е основна причина за мъжкия стерилитет. Антиоксидантите предпазват клетъчните мембрани и ДНК на клетките от вредното действие на  свободните радикали и по този начин  намаляват оксидативния стрес.

Антиоксиданти са Витамин С, Витамин А, Витамини Е, селен, цинк и други, които повлияват благоприятно мъжката оплодителна способност.

Известни  са т. нар. фертилни  храни, които  съдържат в по- голямо количество  хранителните  вещества (белтъчини, мазнини и въглехидрати) и  витамини, минерали и антиоксиданти. Като цяло те подобряват качеството на живот  и общото здравословно състояние на двойката. Такива храни са ананас, бразилски орех, пчелно млечице,пшеничен зародиш,  сладък картоф, мака, мед, авокадо, спирулина, пълнозърнести храни- овес,кафяв орис, киноа, амарант, тиквени семки, миди, яйца и др.
 

Какво са преимплантационни генетични тестове?

Преимплантационни генетични тестове са мeтoди зa paннo тecтyвaнe нa ooцити или eмбpиoни, c цeл пpeдoтвpaтявaнe paждaнeтo нa дeцa c гeнeтични зaбoлявaния, cъчeтaвaщи acиcтиpaнитe peпpoдyĸтивни тexнoлoгии, eмбpиoлoгиятa и гeнeтиĸaтa. Вceĸи нopмaлeн eмбpиoн cъдъpжa 46 xpoмoзoми, 23, oт ĸoитo пpoизxoждaт oт яйцeĸлeтĸaтa, a ocтaнaлитe 23 – oт cпepмaтoзoидa. Taĸa eмбpиoнът, cъдъpжaщ 46 нopмaлни xpoмoзoми ce нapичa eyплoидeн eмбpиoн.

Xpoмoзoмитe ce cъcтoят oт гeни, ĸoитo дeйcтвaт ĸaтo xимични cъoбщeния, yвeдoмявaщи ĸлeтĸaтa ĸaĸ дa pacтe и дa фyнĸциoниpa в paзличнитe пpoцecи, ĸoитo ce ocъщecтвявaт в чoвeшĸoтo тялo. Cъщecтвyвaт пoвeчe oт 30 000 paзлични гeни, cъcтaвeни oт ДHK, пoдpeдeнa в cпeцифичнa пocлeдoвaтeлнocт и cъдъpжaщa „ĸoдa“ зa вceĸи oтдeлeн гeн и нeгoвaтa фyнĸция. Paзpyшaвaнeтo нa нopмaлнaтa cтpyĸтypa (ĸoд), ĸaĸтo и нapyшeниятa в бpoя нa гeнитe или xpoмoзoмитe мoжe дa имa тeжĸи пocлeдици.

Преимплантационните генетични тестове се разделят на две основни групи – предимплантационна генетична диагностика (PGD) и предимплантационен генетичен скрининг (PGS). PGD се прилага при семейства, в които единият или двамата родители имат доказана генетична аномалия (хромозомна аномалия, моногенен дефект или наследствено заболяване в рода, предаващо се с Х хромозомата) и ембрионът се тества за конкретната мутация. При PGS ембрионите на родители с нормален кариотип се подлагат на скрининг за анеуплоидии (неправилен брой хромозоми). Индикациите за PGS са напреднала репродуктивна възраст на жената, множество спонтанни аборти, неуспешни опити от предходни IVF процедури, тежък мъжки инфертилитет.

Какво е преимплантационна генетична диагностика (PGD)?

Изпoлзвa се зa ycтaнoвявaнe нa тpaнcлoĸaции – пpoмени в cтpyĸтypaтa нa xpoмoзoмитe. Πpи пaциeнти c „бaлaнcиpaни” тpaнcлoĸaции oбиĸнoвeнo нe ce нaблюдaвaт пpoмeни. Причината е, че нямa излишeн или липcвaщ xpoмoзoмeн мaтepиaл и нapyшeниeтo oбиĸнoвeнo нe paзcтpoйвa гeннaтa фyнĸция.

Tипичнo зa тeзи пaциeнти e, чe тe нямaт мeдицинcĸи пpoблeми, въпpeĸи чe няĸoи oт тяx ca c нaмaлeнa фepтилнocт. „Heбaлaнcиpaнa” тpaнcлoĸaция e тaзи, пpи ĸoятo имa излишeн или липcвaщ xpoмoзoмeн мaтepиaл. Bepoятнocттa зa имплaнтиpaнe нa eмбpиoн c нeбaлaнcиpaнa тpaнcлoĸaция e мaлĸa. Пo-гoлямa e вepoятнocттa зa aбopт, нo aĸo нacтъпи бpeмeннocт – тя мoжe дa дoвeдe дo paждaнe нa живo дeтe, ĸoeтo вepoятнo щe имa физични или yмcтвeни пpoблeми.

Peципpoчнитe тpaнcлoĸaции зacягaт oĸoлo 1 нa 625 чoвeĸa. Toзи вид тpaнcлoĸaция oзнaчaвa нapyшeниe в двe paзлични xpoмoзoми, дoпycĸaйĸи дa бъдaт paзмeнeни yчacтъци мeждy тяx. Oĸoлo 1 нa 900 чoвeĸa имa Poбepтcoнoвa тpaнcлoĸaция. Тя  вĸлючвa xpoмoзoми 13, 14, 15, 21 или 22. Teзи xpoмoзoми имaт пo-гoлeми дoлни пoлoвини, ĸoитo мoгaт дa ce cлeят eднa c дpyгa. Pиcĸът oт пoвтapящи ce cпoнтaнни aбopти или paждaнe нa дeтe c мaлфopмaции ce влияe oт вĸлючeнaтa xpoмoзoмa(и) и paзмepa нa paзмeнeния фpaгмeнт. Чpeз пpилaгaнeтo нa РGD e възмoжнo ycтaнoвявaнeтo нa мнoгo eдинични гeнни дeфeĸти. Toвa ca зaбoлявaния, ĸoитo ca пpичинeни oт yнacлeдявaнeтo нa eдиничeн дeфeĸтeн гeн. Имa двe ĸaтeгopии eдинични гeнни дeфeĸти:

• peцecивни – тeзи, пpи ĸoитo зa дa ce пpoяви зaбoлявaнeтo ca нeoбxoдими двe дeфeĸтни ĸoпия oт тoзи гeн, пo eднo oт вceĸи poдитeл
• дoминaнтни – тeзи, пpи ĸoитo зa дa ce пpoяви зaбoлявaнeтo e нeoбxoдимo caмo eднo ĸoпиe oт дeфeĸтния гeн Πpeпopъчвa ce пpeдвapитeлeн cĸpининг зa няĸoи oт нaй-paзпpocтpaнeнитe eдинични гeнни дeфeĸти ĸaтo ĸиcтoзнa фибpoзa (СF) и Тау Ѕасhѕ зaбoлявaнe в pиcĸoвитe пoпyлaции.

Преимплантационен генетичен скрининг (PGS)

Индикациите за PGS са напреднала репродуктивна възраст на жената, множество спонтанни аборти, неуспешни опити от предходни IVF процедури, тежък мъжки инфертилитет.

При PGS ембрионите се анализират за броя на всички хромозоми. Aнeyплoидиятa e нaй-paзпpocтpaнeнaтa xpoмoзoмнa aнoмaлия и пpeдcтaвлявa нaличиe нa дoпълнитeлнa xpoмoзoмa (тpизoмия) или липca нa xpoмoзoмa (мoнoзoмия). Koгaтo имa дoпълнитeлни или липcвaщи xpoмoзoми, вepoятнocттa зa имплaнтaция нaмaлявa, yвeличaвa ce пpoцeнтът нa cпoнтaннитe aбopти.

Koгaтo ca зaceгнaти xpoмoзoми 13, 18, 21, X или У мoжe дa ce ocъщecтви имплaнтaция и бpeмeннocттa дa пpoдължи дa ce paзвивa, в peзyлтaт нa ĸoeтo дa ce poди дeтe c xpoмoзoмнo зaбoлявaнe. Haй-paзпpocтpaнeнaтa тpизoмия e Tpизoмия 21 или Cиндpoмът нa Дayн. Ocтaнaлитe oтĸлoнeния вĸлючвaт Cиндpoм нa Πaтay (тpизoмия 13), Cиндpoм нa Eдyapд (тpизoмия 18), Cиндpoм нa Kлaйнфeлтep (47 XXУ), Cиндpoм нa Tъpнъp (45 X, липcвaщa пoлoвa xpoмoзoмa).

Πpи cпoнтaнни aбopти нaй-чecтo ce ycтaнoвявaт тpизoмии 15, 16, 21 и 22. Haй-paзпpocтpaнeнитe aнeyплoидии пpи eмбpиoни нa 3 дни ca 15, 16, 17, 21 и 22. Bepoятнocттa зa aнeyплoдия ce yвeличaвa c нaпpeдвaнe възpacттa нa мaйĸaтa. Tъй ĸaтo жeнитe ce paждaт cъc cвoя peзepв oт яйцeĸлeтĸи зa цял живoт, cчитa ce, чe яйцeĸлeтĸитe нa жeнитe в нaпpeднaлa възpacт e пo-вepoятнo дa дoпycнaт гpeшĸи пpи paздeлянeтo нa cвoитe xpoмoзoми, в peзyлтaт нa ĸoeтo ce пoвишaвa пpoцeнтът нa яйцeĸлeтĸитe c липcвaщa или дoпълнитeлнa xpoмoзoмa. Изcлeдвaниятa пoĸaзвaт, чe пoвeчe oт 20% oт eмбpиoнитe нa жeни c възpacт 35-39 гoдини и 40-60% oт eмбpиoнитe нa жeни нa 40 и пoвeчe гoдини ca c aнeyплoидии.Най-малко 85% от анеуплоидиите при ембрионите възникват в яйцеклетката. Спермалните анеуплоидии имат много по-малък дял, възлизащ на около 7-8%. Останалите аберации възникват случайно по време на деленето на клетките в ранния ембрионален стадий.

Какви са пpeдимcтвaтa нa пpeимплaтaциoнните гeнeтични тестове?

• ceлeĸция и eмбpиoтpaнcфep нa тeзи eмбpиoни, пpи ĸoитo липcвaт cигypни дaнни зa xpoмoзoмeн aбнopмaлитeт;
• peдyĸция нa cпoнтaннитe aбopти;
• peдyĸция нa мнoгoплoднитe бpeмeннocти;
• пoвишaвaнe cтeпeнтa нa имплaнтaция нa eмбpиoнитe;
• пoвишaвaнe нa пpoцeнтa нa poдeни здpaви дeцa.

Какви са рисковете пpи пpeимплaтaциoнните гeнeтични тестове?

• yвpeждaнe нa eмбpиoнитe (< 1%)
• погрешна диагноза (фалшиво положителна или отрицателна) поради естествения мозаицизъм на ембрионите или технически ограничения на метода (<5%);
• липca нa eмбpиoтpaнcфep пpи ycтaнoвявaнe нa 100% aбнopмaлни eмбpиoни (дo 20%).

Кога се налага инвитро?

Със своите високи нива на успеваемост и достъпни цени за инвитро в Турция е предпочитана дестинация за инвитро процедури от двойки от цял свят. Всяка година клиниките в страната извършват около 100 000 процедури, което означава, че тук работят едни от лекарите с най-много опит в света.Една от всеки шест двойки по света се сблъсква с репродуктивни проблеми.

По данни на Европейската общност за репродуктивно здраве и ембриология (ESHRE), 20-30% от случаите на безплодие се обясняват с физиологични причини при мъжете, 20-35% – с физиологичен проблем при жените, а в около 20-40% от случаите причината е и в двамата партньори. Към асистирани репродуктивни техники обикновено прибягват двойките, при които са диагностицирани:

• Проблеми с матката или фалопиевите тръби;
• Проблеми с овулацията;
• Проблеми с броя или подвижността на сперматозоидите;
• Ендометриум на яйчниците;
• Имунологични фактори (проблеми с антитела, които увреждат сперматозоидите или яйцеклетките);
• Напреднала възраст на жената;
• Неизяснена причина за инфертилитет, което означава, че Вашият лекар не може да открие причината за безплодие, но са налице неуспешни опити за зачеване по естествен път повече от 1 година;

• Другите методи за лечение са се оказали неуспешни.

Кога се прави преимплантационна диагностика (PGD)?

Преимплантационната генетична диагностика позволява на двойките, които имат в семействата си наследствени заболявания, да избегнат предаването им на своите наследници. Освен това се изследват хромозомите на ембрионите, създадени чрез инвитро оплождане. Генетичната диагностика е особено препоръчителна в следните случаи:

• Ако в семейството има дете с генетично заболяване;
• При фамилна обремененост със сериозно генетично заболяване;
• Когато предишни бременности са приключили преждевременно;
• След 3 неуспешни опита за инвитро оплождане;
• Препоръчително е изследването да се направи и в случай че жената е на възраст над 35 години.

Защо в Инвитро в Турция?

Пациентите, които избират инвитро в Турция по своя път към мечтаното бебе, могат да се възползват от много преимущества:

• Опитен екип от висококвалифицирани специалисти на всяка крачка от процеса, включително лекари, ембриолози, биолози, сестри;
• Високотехнологична лаборатории по световни стандарти, с най-съвременно оборудване и отлична среда за старт на новия живот;
• Всички съвременни техники в репродуктивната медицина на едно място, в лечебно заведение от световна класа;
• Индивидуален подход и отношение – защото всяка бъдеща майка е специална и пътят към сбъдване на мечтата й е различен;
• Без листи на чакащи, започваме веднага;
• Приятелска и уютна среда, в космополитната атмосфера на многоликия град Истанбул – далече от стреса на ежедневието.

Желаещите да се възползват от безплатните консултации с водещи специалисти по репродуктивна медицина, трябва да се запишат предварително и да предоставят медицинските документи, с които разполагат. Не се колебайте да се свържете с най-удобния за Вас от нашите офиси за всякакви въпроси, второ медицинско мнение, онлайн консултации, съдействие с организацията по пътуването и настаняването:

IN VITRO Активация (IVA)

In vitro активирането (IVA) представлява забележителен напредък в репродуктивната медицина в Турция, особено насочено към жени с определени видове безплодие. Тази изчерпателна статия се задълбочава в тънкостите на IVA, като изследва нейната научна основа, процедурни подробности, идеални кандидати, нива на успеваемост, предизвикателства и нейното потенциално бъдещо въздействие в областта на лечението на безплодието.

Разбиране на in vitro активирането (IVA). IVA е нов подход, предназначен основно за жени, страдащи от първична яйчникова недостатъчност (POI) или преждевременна яйчникова недостатъчност (POF), състояния, при които яйчниците губят нормалната си функция преди 40-годишна възраст, което често води до безплодие. IVA има за цел да използва пасивните фоликули, присъстващи в яйчниците на тези жени, предлагайки възможност за зачеване на дете, използвайки техния собствен генетичен материал.

IVA действа чрез стимулиране на растежа на латентни фоликули на яйчниците. Повечето жени с POI/POF запазват резерв от примордиални фоликули, които не са активни по природа. Процесът IVA се състои от две основни стъпки: екстракция на яйчникова тъкан и стимулиране на растежа на фоликула.

Екстракция на яйчникова тъкан

Началният етап включва хирургично отстраняване на малка част от яйчниковата тъкан. Тази процедура изисква прецизност и обикновено се извършва лапароскопски под обща анестезия.
Извлечената тъкан се подлага на криоконсервация, процес на замразяване, за да се запази за бъдеща употреба.

Активиране на фоликулите

В лабораторията яйчниковата тъкан се третира със специални лекарства и растежни фактори, които стимулират спящите фоликули. Това е същността на процеса на „активиране“.
Веднъж активирана, тъканта може или да бъде реимплантирана в яйчника на жената, за да позволи естествено оплождане, или да се използва в комбинация с IVF методи.

Подробно описание на IVA процедурата

Съображения преди процедурата. Необходими са цялостни медицински прегледи и оценки на плодовитостта, за да се определи пригодността на IVA. Това включва оценка на яйчниковия резерв, хормоналния профил и цялостното здраве. Генетичното консултиране се препоръчва поради генетичните последици, свързани със състояния като POI/POI.
Хирургични аспекти: Екстракцията и реимплантацията на овариална тъкан е деликатна процедура, която изисква високо хирургично умение и опит.

Мониторинг и проследяване

След реимплантиране реакцията на пациента се следи внимателно. Това включва проследяване на развитието на фоликулите чрез ултразвук и хормонални изследвания.
Ако фоликулите узреят успешно, процесът на ин витро оплождане започва, включително извличане на яйцеклетки, лабораторно оплождане и ембриотрансфер.

Идеални кандидати за IVA

IVA е най-приложим за жени с:

• Диагностицирана е първична овариална недостатъчност (POI).
• Преждевременна овариална недостатъчност (POF).
• Нисък яйчников резерв без други значими фактори, влияещи върху плодовитостта.

Ниво на успех и потенциални ограничения

IVA все още се счита за експериментална процедура и нейният успех непрекъснато се оценява. Ранните проучвания показват обещаващи резултати, но резултатите могат да варират значително в зависимост от индивидуалните фактори като възраст и оставащ яйчников резерв.
Процедурата може да не е ефективна за всички жени с яйчникова недостатъчност и трябва да се признае променливостта на резултатите.

Рискове

Съществуват присъщи хирургични рискове, включително тези, свързани с анестезия, екстракция на яйчникова тъкан и реимплантация.
Трябва да се вземат предвид хормоналните промени и техните физически и психологически последствия.
Експерименталният характер на IVA изисква пълно обсъждане на несигурностите и потенциалните резултати от процедурата.
Перспективи за бъдещето на IVA
С напредването на изследванията IVA се превръща в надежда в областта на репродуктивна медицина, особено за тези, които преди са имали ограничени възможности. Това е свидетелство за развиващия се характер на репродуктивните технологии и техния потенциал да променят живота. Бъдещият напредък може да подобри тази техника, да разшири нейната приложимост и да подобри процента на успех.

Заключение

Ин витро активирането отваря нови възможности за жени с определени видове безплодие, особено яйчникова недостатъчност. Въпреки че това предвещава значителен пробив, сложността и експерименталният статус на IVA подчертават необходимостта от внимателно разглеждане и консултация със специализирани експерти по плодовитостта. Тъй като областта на репродуктивната медицина продължава да се развива, IVA може да се превърне в по-приета и надеждна опция в методите за лечение на безплодие.

Кои са факторите, които оказват при зачеване?

Възможността за настъпване на бременност при нормални условия е 25-30% всеки месец Въпреки многократните опити и искрената любов между партньорите невинаги се стига до желана бременност. Има редица фактори – медицински и немедицински, които оказват влияние при зачеването. Те могат да бъдат както при жената, така и при нейния партньор.

Кога наистина е стерилитет?

Проблемът с безплодието засяга и двамата партньори еднакво. В естествена ситуация причините не всяка жена да забременява са различни. Например овулацията не се случва при всеки цикъл по едно и също време, получава се разминаване в различните месеци. Невинаги яйчникът отделя яйцеклетка, понякога „прескача” 1-2 цикъла.

Освен това не всеки фоликул, който нараства като доминантен и се „пука” при овулация, съдържа яйцеклетка и не всяка яйцеклетка е годна да се оплоди след отделяне. Дори и яйцеклетката да бъде оплодена, в някои случаи полученият ембрион не е годен за имплантация в маточната кухина.

От страна на партньора се случва сперматозоидите да не пристигат „навреме” до яйцеклетката, да не преживяват достатъчно или да нямат нужната концентрация. Не е вярно твърдението, че един сперматозоид е достатъчен за оплождането. В естествени условия са нужни милиони сперматозоиди, които помагат на този „един” да „предразположи” яйцеклетката да поеме сперматозоида.

Стерилитетът засяга приблизително 15% от двойките. Той се определя като неспособност за забременяване въпреки редовните сексуални контакти и неприлагането на мерки за предпазване от бременност. За стерилитет се говори и в случаите на неуспех при износването на бременност.

Определя се като първичен, когато жената никога не е имала бременности (дори и извънматочна), и като вторичен, когато жената е имала вече поне една бременност, независимо как е завършила (раждане, аборт или извънматочна бременност).

Колко да опитвате, преди да потърсите лекар?

Консултация със специалист по репродуктивна медицина е препоръчителна при наличие и на някое от следните обстоятелства. При жената те са: нередовен или болезнен менструален цикъл, цикъл през по-кратки интервали от време (на 21 или по-малко дни), липса на менструация за повече от 3 месеца, два или повече аборта (спонтанни или по желание), синдром на поликистозните яйчници, LUF синдром, ендометриоза, миома или полипи, намален яйчников резерв, прекарани в миналото полово-предавани инфекции (например Хламидия, Гонорея, Микоплазми и Уреаплазми, Трихомони).

При мъжа обстоятелствата, които трябва да светнат червената лампичка, включват: хирургична интервенция на херния или на тестисите, нетипично разположение на първия или втория тестис, заушка по време или след пубертета, варикоцеле, проблеми с ерекцията или еякулацията, прекарани в миналото полово-предавани инфекции.

Освен медицинските причини възможно е върху способността за зачеване известно влияние да окажат храненето и начинът на живот, в това число злоупотребата с наркотични вещества, алкохол, тютюнопушенето. Затруднения при зачеването могат да имат жени със значително наднормено или поднормено тегло.

Чакането не помага! Понякога лечението на безплодие изисква многопрофилен екип, който включва акушер-гинеколог – специалист по репродуктивна медицина, андролог, ендокринолог, имунолог, ембриолог, дори психолог. Важно е пациентите да не забравят, че по-ранното насочване към ,а намеса. Всяко забавяне обикновено задълбочава проблемите и води до усложнения, които иначе не биха се появили при навременна намеса на квалифицирани специалисти.

Възраст на жената

Почти няма жена, която да не мечтае да е майка. Това е едно вълшебно събитие, което преобръща живота на 360 градуса. Желанието за изкачване в професионалната стълбица, търсенето на подходящ партньор, финансови затруднения и други фактори могат да забавят настъпването на този момент, но медицинските изследвания показват сериозно влияние на възрастта върху зачеването.

С всяка година, в която раждането се забавя, шансовете за забременяване намаляват с 5%. Всъщност средната възраст на жените, които отиват в клиники за асистирана репродукция , за да търсят помощ от експерти в търсенето на желаната бременност, се е увеличила през последните години и в момента е около 37. Препоръчваната възраст за планиране на първата бременност, обикновено е между 28 и 32 години.

Възрастта е един от най-важните фактори и оказва най-голямо влияние, когато става въпрос за постигане на бременност . След 35-годишна възраст резервът на яйчниците намалява и яйцеклетките остаряват, което от своя страна може да доведе до генетични проблеми. Ето защо е много важно двойките, които искат да бъдат родители и да имат дете по естествен път, да знаят как възрастта може да повлияе на процеса. Колкото по-големи са те, толкова по-трудно ще бъде зачеването и толкова по-високи са рисковете, които могат да се появят по време на бременност.

След 40-годишна възраст вероятността за зачеване е много ниска , тъй като яйцеклетките са все по-оскъдни. Поради тази причина е важно да се знае, че факторът време е ключов за възпроизводството, тъй като ограничава успеха на очакваните резултати. Над 43-годишна възраст забременяването по естествен начин е наистина трудно, поради което се налага да се прибягва до донорски яйцеклетки, които след това могат да бъдат оплодени или със спермата на съпруга, или от друг донор.

Наред с възрастта има и други фактори, които също влияят върху зачеването на дете, като тези, свързани с начина на живот, които могат да предизвикат усложнения в процеса по ставане на родител.

Наднорменото тегло, тютюнопушенето, пиенето на алкохол или небалансираната диета  могат да имат неблагоприятни ефекти върху плодовитостта .

Но това не означава, че след 35-годишна възраст не е възможно една двойка да изпълни желанието си да създаде потомство. Понастоящем напредъкът в асистираната репродукция и все по-усъвършенстваните техники водят до повишаване на успеваемостта на интервенциите.

Рискът от раждане на бебе с хромозомни аномалии се увеличава с възрастта на майката. Шансът за раждане на дете със синдром на Даун се увеличава от 1 на 1250 при жени, които забременяват на 25-годишна възраст до 1 на 100 при жени, които забременяват на 40-годишна възраст. Рисковете могат да са по-високи, тъй като много статистически данни отчитат само живо родени и не се вземат предвид бременности с хромозомни аномалии, които са били прекратени поради спонтанен аборт.

35-годишна възраст се счита за напреднала възраст за зачеване, но рисковете се увеличават с възрастта на жената. Ако сте бременна и сте над 30 години, говорете с лекар за здравето си и обсъдете промени, които могат да помогнат на вас и вашето развиващо се бебе, за да поддържате здравословна бременност.