lechenie-turciya-zabolyavniya-lekari-unimed-1200x689.jpg
03/ян./2024

Години наред България се надява да подобри здравната си система и въпреки това потокът от наши пациенти към болниците в други държави не секва. Една от водещите здравни дестинации безспорно е Турция. Отговор на въпроса защо не малко българи предпочитат турското здравеопазване ще се опитаме да дадем тук. Турция е сред водещите туристически дестинации от години, при това в различни направления: морски, спа, голф, винен, планински. Според официалната статистика* през 2021 г. страната е на 4-то място по посещения в света – посрещнала е 29.9 млн. туристи въпреки пандемията. През миналата година вече е имало 45 млн. чужди посетители, достигайки нивата отпреди КOВИД през 2019 г. Приходите, които тези гости са донесли на турската държава, възлизат на 46.3 млрд. щатски долара през 2022 г. Част от тях са формирани и от здравния туризъм, който Турция развива съвсем целенасочено през последните години.

Здравният туризъм в цифри

През 2019 г. 701 000 чужденци търсят здравна помощ в Турция, като плащат за лечението си $1.49 млрд. През миналата година цифрите са вече удвоени – здравна помощ в Турция са потърсили 1 258 382 чужди пациенти, които са формирали близо $2.1 млрд. постъпления. Това възлиза на 4.6% от всички приходи от туризъм през годината, а делът се е увеличил над 4 пъти в сравнение с 2002 г. Очакванията за тази година са още по-големи. Само за първата четвърт на 2023 г. при съседите ни са се лекували 411 490 чужди пациенти и здравните услуги, консумирани от тях, са донесли $453 714. Целта на турското правителство е до края на годината да бъдат достигнати 1.5 млн. чужди пациенти и $10 млрд. приходи. На практика това ще бъдат 5% от всички здравни туристи по света.

Според изчисленията, около 30 млн. души годишно търсят по-достъпни, по-бързи и качествени услуги, отколкото могат да получат в собствените си държави. Това им струва общо около $500 млрд. или средно около 17 000 долара на човек. Публична информация за това колко от здравните туристи са българи няма, но официалните данни на Анкара показват, че през изминалата година нашите туристи във всички сектори се нареждат по брой на респектиращото 4-то място – преди тях са само германските, руските и британските.

Това може да ни накара да предположим, че България е и сред държавите, от които идват най-много пациенти в Турция. Основните направления, в които се развива здравният туризъм у съседката ни, са свързани с ин витро, онкология, пластична хирургия, офталмология, ортопедия, детски болести, инфекциозни заболявания и стоматологични услуги, според анализите на турските власти. Какво седи зад успеха? Зад всяка форма на здравен туризъм на първо място безспорно седят незадоволени потребности в собствената страна на пациента.

Оказва се, че те са ориентирани около три основни теми: липса на определено високотехнологично лечение, дефицит на качествено лечение изобщо, недостиг на навременен достъп до системата заради ограничения й потенциал или заради високите цени, в резултат на което се формират дълги листи от чакащи болни. Турция е адресирала и трите вида проблеми, благодарение на все по-силната си здравна система, както и на обединените усилия на държавния и частния сектор. Всички те работят заедно за привличането на чужди пациенти, които да си тръгнат доволни от получените грижи и фактури, така че да се превърнат в най-добрата визитна картичка на турския здравен туризъм по света.

На практика съвременната реалност в турското здравеопазване е плод на реформа която започва през 2003 г. Малко по-рано такава стартира и у нас, плодовете на двете обаче се оказват доста различни. Здравната инфраструктура В над 84-млионна Турция през 2021 г. има 1547 болници. От тях 908 са държавни, 68 са университетски, а 571 са частни. Броят им преди началото на реформата през 2002 г. е бил общо 1156, като за изминалите години броят на лечебните заведения се увеличава почти поравно – с по над 200 и в държавния, и в частния сектор.

Повечето болници са многопрофилни, но има и няколко специализирани: очни, детски, онкологични, ССЗ. Макар да изглеждат много на брой, лечебниците в Турция са по-малко на глава от населението, отколкото у нас, а това води и до по-добри резултати при използването им. Във 1547 болници има 254 хил. легла или 30 на 10 000 души население, като 48 753 от тях са в интензвините сектори и реанимациите.

От всички легла 165 хил. са разположени в стаи с баня и тоалетна, и с максимум двама пациенти в стая. Заетостта на всички видове легла е 52% в държавните болници, 58% в частните и 63% в университетските. Средната заетост за страната на леглата за активно лечение е 64%. Средният престой на пациент е 3 дни в частните болници, а по 5 и 5.4 в държавните и университетските. Средно за всички болници този показател е 4.4 дни. За сравнение у нас има над 300 болници и по-малко от 7 млн. население. В тях има 78 легла на 10 000 души, а заетостта на тези за активно лечение е около 50% при около 5 дни среден престой. Това за пореден път доказва, че наличието на повече болници и легла на глава от населението не означава непременно по-добро качество.

Апаратурата

В турските болници има модерна апаратура, включително техника за роботизирана хирургия, и 16 въздушни линейки, по-популярни като медицински хеликоптери. Според официалните данни на правителството за 2021 г. страната разполага с 11.3 ЯМР на 1 000 000 души, 15 KT на 1 млн. 3.1 гамакамери на 1 млн. души, 1.8 ПЕТ-скена на 1 млн. и др. Парадоксалното е, че в България цифрите за наличната апаратура са аналогични. През 2021 г. у нас е имало 11.5 ЯМР на 1 млн. души, и дори повече КТ – 40 на 1 млн. В Турция обаче една машина има далеч по-голям оборот и съответно специалисти, които да разчитат образите, тоест те имат и по-голям професионален опит. Оказва се, че натоварването на един ЯМР там е над 15 хил. изследвания на година, а у нас – 917, съответно през 1 апарат за компютърна томография там минават 19 хил. души, а тук – 1819. Коментарът е излишен.

Трансплантациите

Турция е известна като дестинация за трансплантации. В страната през 2021 г. са направени около 13 000 подобни интервенции, като центровете, в които те се извършват, са над 800. Най-голямата част от трансплантациите са били на бъбреци – 3.3 хил.; на черен дроб – 1.5 хил.; на стволови клетки – 5.2 хил. Сърдечните обаче са едва 24 за годината. Въпреки огромния брой от трансплантации, листата с чакащи също е голяма. В нея има 31 хил. души. Цифрите са показателни и отново обясняват защо не малко българи се насочиха да търсят трансплантация на бъбрек в Турция, дори това да става чрез живо донорство. У нас трансплантациите никога не са били на високо ниво, но с пандемията, те сякаш съвсем замряха.

Човешките ресурси

В Турция има 194 хил. лекари, над 232 хил. сестри и 57 хил. акушерки. Общо в системата работят над 1.3 млн. здравни работници. На 100 000 души в страната разполага с 217 лекари и с 343 сестри. У нас тези показатели засега са по-добри – ние имаме 428 лекари на 100 000 и 467 сестри на 100 000 души. Скоро обаче картината може да е различна, защото ние вървим назад, а турците напред. През 2002 г. в Турция е имало 72 хил. сестри и 91 хил. доктори, сега броят им е няколко пъти повисок, междувременно у нас специалистите по здравни грижи чувствително намаляха и продължават да се топят. Удовлетвореността Според официалната информация на турското правителство удовлетвореността на населението от здравната система е висока – 68%. Тя е по-ниска в частните и по-висока в държавните и университетските болници.

В същото време цената за постигането й е далеч от най-високите в света. Обществените разходи за здравеопазване в Турция през 2020 г. са били 1229 долара на човек, а общите – 1560 долара на човек. За сравнение по това време средно за държавите в ЕИП удовлетвореността от здравеопазването е 70%, а разходите на човек – 4278 долара, от които 3351 са били обществени средства. Няма как да направим сравнение с България, защото тук властите не се интересуват от удовлетвореността на пациентите и не я мерят.

За сметка на това можем да кажем, че доплащането от джоба на пациента е 50% от стойността на здравната му услуга. Какво още? За Турция подобряването на здравната система е важна част по пътя към успеха и превръщането й във водеща дестинация за здравен туризъм. В страната редица институции работят заедно, за да накарат хората да се доверят на турските болници.

Ключов фактор е изграждането на сертифицирани лечебни заведения, които могат да гарантират качествено обслужване на чужденците.

За тази цел в държавата има специално законодателство и отделна институция, която следи за спазването му – това е USHAŞ, която започва да функционира от 2019 г. От 5 години тя следи за това дали са спазени критериите за осъществяване на международен здравен туризъм и сертифицира болниците. Към момента в Турция има 3032 лечебни заведения и 786 институции, които могат да предоставят услуги в сферата на здравния туризъм. Това означава, че в тях работят лекари и персонал, владеещи чужди езици, освен необходимите добри условия за лечение. Наред с националната система на акредитация, над 30 болници в страната са покрили критериите на JCI. И ако преди няколко години основните лечебни заведения за здравен туризъм бяха частните болници, сега държавните навлизат все по-мощно в тази дейност, предлагайки не само конкурентни условия, но и по-ниски цени.

На едно обаждане разстояние Едно от най-важните условия за добрите резултати от здравния туризъм в Турция се оказва лесната организация на лечението.

На практика често се оказва, че е достатъчно едно обаждане по What’sUp или Viber, за да може човек да получи всичко нужно за визитата си. Причината е, че съседката ни има отработена система по осигуряването на престоя. Във всяка турска болница, която предлага здравен туризъм, има хора, които са връзката между пациента и специалистите. Ако човек пожелае, те могат да запазят самолетни билети, хотел, час за преглед и всичко останало, включително грижи по време на самата хоспитализация или пък туристическа програма след прегледите и интервенциите, ако са били леки. Освен това Турция има лесен достъп по въздуха до 57 държави и 1 млрд. души по целия свят – пример за това е и новото летище в Истанбул, което се превърна в едно от найнатоварените в света. Разбира се, всичко това си има цена.

Ценова диференциация

Тя съществува на няколко нива. На институционално ниво здравното министерство има ценова листа за всички услуги за здравен туризъм. В нея са публикувани минималните им нива, като те се оказват реалните за държавните болници (тарифите може да видите тук). От друга страна всяко лечебно заведение е свободно само да си слага свои цени. Така се оказва, че държавните болници са с по-ниска стойност на услугите, отколкото частните. Има и трети вид диференциация, в зависимост от националността на пациента. За туристите от по-заможните държави като САЩ и западноевропейските страни, цените са по-високи, докато за българите и пациентите от по-бедни държави са по-ниски.

Изводите За мен те са няколко и са ясни, Турция недвусмислено ни показва, че: – Успехът е следствие на поставянето на правилни цели и на сериозна работа по реализацията им. – Няма как да има успешен бизнес, без да има ясни правила, които да важат за всички и да се спазват. – Една държава няма как да има просперираща икономика, ако не осигури благоденствието на собственото си общество. – Ако една държава реши, че иска да постигне нещо, то тя може да го направи. За съжаление в България нещата не стоят по този начин. * За изготвянето на материала са ползвани следните официални източници


preodolyavane-strahove-sled-neuspeshni-proceduri-unimedturkey.jpg
22/дек./2023

Неуспешните инвитро процедури могат да предизвикат силни страхове и разочарование у двойките, които се надяват на успешно зачеване. Въпреки това, важно е да се помни, че неуспехът не е край, а просто е част от процеса. В тази статия ще разгледаме стратегии и съвети, които могат да помогнат на двойките да преодолеят страховете си и да продължат напред с надежда за успешна инвитро процедура.
Давайте си време да се възстановите:

Емоционалната и физическата реакция след неуспешна инвитро процедура може да бъде тежка. Важно е да си дадете време да преживеете и обработите тези емоции. Разговаряйте с партньора си и търсете подкрепа от надеждни приятели или специалисти в областта на психотерапията.

Обсъждайте с човек, който ви разбира: 
Намирането на някого, който ви разбира и с когото можете да говорите за своите страхове и разочарования може да бъде от изключителна полза. Това може да бъде партньорът ви, близък приятел или група за подкрепа на двойки.
Вашият лекар може да изготви за вас конкретен план за следващата стъпка:
Важно е да бъдете информирани за вашия следващ ход. Поговорете с вашия лекар и го попитайте какви са възможните опции и алтернативни подходи към инвитро процедурата. Той може да изготви за вас конкретен план, който да ви даде ясна представа за следващата стъпка и как можете да постигнете вашата цел. Може да се наложи да направите  допълнителни изследвания след неуспешна инвитро процедура, които да помогнат за идентифициране на причините за неуспеха и определяне на подходящия следващ курс на действие. Някои от възможните допълнителни изследвания включват:

Хормонални изследвания: 
Може да се извършат хормонални изследвания, за да се оцени функцията на яйчниците и равновесието на хормоните при жената. Това може да включва проверка на нивата на естроген, прогестерон, ФСХ (фоликулостимулиращ хормон) и ЛХ (лутеинизиращ хормон).
Изследване на качеството на спермата:
Ако проблемът се свързва с мъжкото партньорство, може да бъдат извършени различни анализи на спермата, за да се проверят параметрите като общ брой сперматозоиди, движение и морфология.

Преглед на матката: 
Може да се извърши хистероскопия или хистеросалпингография, за да се провери здравето на матката и тръбите. Тези процедури могат да разкрият пречки на тръбите или други аномалии в матката, които може да бъдат причина за неуспешната процедура.

Генетични тестове: 
Ако има съмнения за генетични нарушения, както при жената, така и при мъжа, генетичните тестове могат да осигурят информация за наличието на наследствени проблеми, които могат да се отразят на зачеването и развитието на ембрионите.
Анализ на имунологичните фактори:
В случаи на повтарящи се неуспехи, може да се изследва имунологичният профил на жената. Това може да включва тестове за проверка на наличието на аутоимунни антитела или други имунологични аномалии, които могат да оказват влияние върху бременността.
В зависимост от резултатите от тези допълнителни изследвания, лекарят ви ще може да предложи подходящи промени в следващия опит за инвитро процедура. Винаги е важно да се консултирате с вашия лекар и да обсъдите с него подходящите изследвания и опции за вашата конкретна ситуация.

Запазете позитивното мислене и надеждата: 
През този труден период е важно да запазите позитивно мислене и надежда. Вярвайте във възможностите си и помнете, че всеки опит ви приближава до вашата цел.
Направете нещо, което ви радва:
Отдайте се на хобито или дейност, която ви радва и ви релаксира. Това може да бъде изкуство, спорт, четене или друго нещо, което ви дава удоволствие. Това ще ви помогне да се откъснете от стреса и да се съсредоточите върху положителни моменти.

Направете радикални промени, ако е нужно: 
Задайте си най-важните въпроси – дали имате усещане за подкрепа и разбиране от доктора, с който работите. Имате ли му пълно доверие? Ако имате съмнения по някои от тези въпроси е по-добре да направите радикални промени от самото начало. Спокойствието и увереността, пряко влияят на успеваемостта. Влизането в цикъл от неуспешно инвитро процедури може да създаде още повече проблеми, загуба на вяра и да се отделите от заветната цел.

Изключително важен момент е от самото начало да се доверите на доказан специалист в тази област, за да можете да избегнете спиралата от негативни опити, които носят излишно напрежение. Затова се доверете на лекар, който да ви успокои и да ви обърне достатъчно внимание, за да се чувствате подкрепени.

Д-р Фатих Огуч е изключителен специалист в областта и директор на отделението по репродуктивната медицина в бутиковата болница Cevre в Истанбул, като има зад гърба си хиляди успешни инвитро опити и над 80% успеваемост.
Дори и след много неуспешни опити, потърсилите го в последствие двойки са възхитени от неговата подкрепа и индивидуален подход, който им носи успех още при първите инвитро процедури.


prichini-neuspeh-invitro-unimedturkey.jpg
21/дек./2023

Инвитро процедурите са ценно средство за помощ на двойки, които се борят с трудности при зачеване. Въпреки че са успешни в много случаи, съществуват ситуации, в които двойката може да се сблъска с поредица от неуспешни опити. Това може да бъде изключително изтощително физически и емоционално. В тази статия ще разгледаме основните причини за неуспех на инвитро процедурите и ще предоставим стратегии, които могат да помогнат да се повиши вероятността за успешно зачеване. 

Основни причини за неуспех на инвитро процедурите: 

1.Качество на яйчните клетки и спермата: 

Проблеми с качеството на яйчните клетки и сперматозоидите са честа причина за неуспех на инвитро процедурите. По-ниско качество на яйцеклетките или спермата може да затрудни оплождането и развитието на ембрионите. 

Още преди първата процедура е важно да се направят изследвания на качеството на спермата и на яйцеклетките, за да разполага доктора с пълната картина. Ако се открият проблеми, лекарят може да предложи и други подходи, като например използване на донорски сперма или яйцеклетки. 

2.Проблеми с имплантацията на ембриона:

Някои двойки се сблъскват с проблеми при закрепването на ембриона към стената на матката. Това може да бъде в резултат на неправилно развитие на ембриона или на недостатъчна реакция на матката. 

За установяване на причината и определението на най-подходящия подход в тази ситуация е важно да се обърнете към доктор, който има сериозен опит в преодоляването на точно такъв тип проблеми. Обърнете се към вашия лекуващ лекар и обсъдете какви стъпки ви предлага като изследвания и подход. 

3.Генетически аномалии: 

Генетическите аномалии в ембрионите са важна причина за неуспех на инвитро процедурите. Аномалиите могат да доведат до неправилно развитие или спонтаноспонтанно прекъсване на бременността. 

Преди оплождането, може да се извърши генетично изследване на ембрионите (PGD) (пренатална диагностика или прехвърляне на единични ембриони) за откриване на възможни генетически проблеми. 

4.Възраст: 

Възрастта на жената играе важна роля за успеха на инвитро процедурата. С нарастване на възрастта, качеството и броят на яйцеклетките намаляват, което може да намали вероятността за успешно зачеване. 

Изборът на правилната стратегия за инвитро процедура, като например използване на замразени яйцеклетки от по-млада възраст, може да помогне да се преодолее възрастовата пречка. 

 

Стратегии за повишаване на вероятността за успешно зачеване: 

1.Предварителни медицински изследвания: 

Преди инвитро процедурата, двойката трябва да премине прегледи и медицински изследвания, за да се установят всички потенциални проблеми и да се определи най-подходящият подход. 

2.Подходяща стимулация на яйчниците: 

Научните изследвания показват, че правилната стимулация и мониторинг на яйчниците преди вземането на яйцеклетките може да увеличи шансовете за успешна оплодотворяване. 

3.Избор на подходяща процедура:

Класическа ин витро оплождане (IVF): 

IVF е най-често използваната форма на инвитро процедура. Тя включва изваждане на зрели яйцеклетки от яйчниците на жената и смесване със спермата на партньора или донорска сперма в лабораторна среда. След оплождане, ембрионите се наблюдават за няколко дни и след това се прехвърлят в матката на жената. IVF има висока степен на успех и предоставя възможност за контролирано манипулиране на процеса. 

Интрациклово оплождане (ICSI): 

ICSI се използва, когато има проблеми с качеството на спермата. Тази процедура включва инжектиране на един сперматозоид директно във зряелата яйчна клетка. Това позволява успешното оплождане, дори при нисък брой или ниско движение на сперматозоидите. 

Вашият лекар ще определи, коя е най-подходящата процедура във вашия случай в зависимост от това дали сте имали предишни неуспешни IUI (вътрематочна инсеменация) и IVF (инвитро оплождане) процедури.

Пречистване на спермата: 

В случаите, когато сперматозоидите на партньора са причината за неуспех, може да се прецени възможността за пречистване на спермата или използване на донорски сперма. 

Заключение: Инвитро процедурите предоставят надежда и възможност за успешно зачеване на двойките, но неуспехът може да бъде обезкуражаващ. Стратегиите, които специалистите в репродуктивната медицина могат да предложат, включват подробно медицинско изследване, подходяща стимулация на яйчниците, избор на подходяща процедура и пречистване на спермата. Разговорът с вашия лекар и индивидуалният подход ще помогнат да се разберат причините за неуспеха и да се изготви план за действие, насочен към повишаване на вероятността за успешно инвитро. 

Основен и най-важен фактор е да изберете подходящ лекар от самото начало, който да бъде внимателен и да обърне внимание точно на вашия казус.  

Д-р Фатих Огуч е изключителен спецалист в сферата на репродуктивната медицина, чиито индивидуален подход е с над 80% успеваемост. При него идват двойки, които са претърпели множество неуспешни инвитро опити и въпреки всичко, той успява да обърне внимание и на най-малките детайли, за да има положителен изход за двойката. 

 


sindrom-uest-unimedturkey.jpg
20/дек./2023

Какво представлява синдром на Уест

Синдромът на Уест е комбинация от симптоми, характеризиращи се с епилептични/инфантилни спазми с необичайни модели на мозъчни вълни, наречени хипсаритмия. Спазмите, които се появяват, може да варират от силни движения, при които тялото се огъва наполовина, или може да бъдат като леко потрепване на рамото или промени в очите. Тези спазми обикновено започват в първите месеци след раждането.

Нарича се така на д-р Уилям Уест, който за първи път описва състоянието при своя 4-месечен син през 1841 г. Синдромът се среща при около едно на 2 500 – 3 000 деца. Конкретна причина за синдромът на Уест може да бъде идентифицирана при приблизително 70-75% от засегнатите. Всяко разстройство, което може да доведе до мозъчно увреждане, може да бъде основна причина за синдрома на Уест, включително травма, мозъчни малформации като хемимегалоенцефалия или кортикална дисплазия, инфекции, хромозомни аномалии като синдром на Даун, неврокутанни заболявания като комплекс от туберозна склероза (TSC), Sturge Weber синдром и други. Най-често срещаното заболяване, отговорно за синдромът на Уест, е туберозният склерозен комплекс – TSC.

Туберозният склерозен комплекс е автозомно доминантно, генетично състояние, свързано с гърчове, очни, сърдечни и бъбречни тумори и кожни находки. Доминиращите генетични нарушения възникват, когато е необходимо само едно копие на неработещ ген, за да причини заболяването. Неработещият ген може да бъде наследен от всеки родител или може да бъде резултат от мутирал – променен ген в засегнатия индивид. Рискът от предаване на неработещия ген от засегнат родител на потомство е 50% за всяка бременност. Рискът е еднакъв за мъжете и жените.

Симптоми

При 9 от 10 деца със заболяването, инфантилните спазми се появяват през първата година от живота, обикновено между 3- и 8-месечна възраст. Първоначално на родителите може да се каже, че се дължи на колики поради модела на пристъпите и плача, който детето издава по време или след пристъп. Типичното движение при спазъм е внезапна флексия – навеждане навън по специфичен начин на тялото, ръцете и краката. Много родители описват поведението на детето така, сякаш „не виждат“.

Бебетата, които имат инфантилни спазми, може да бъдат раздразнителни и да спрат да се хранят. Режимът им също може да се промени – да спят през деня и да бъдат по-активни през нощта. Бебета със синдромът на Уест имат анормална електроенцефалограма – ЕЕГ, с висока амплитуда и хаотични пикови вълни – хипсаритмия. Повечето деца може да имат регресия на психомоторното развитие. Диагноза Диагнозата се поставя чрез подробен разказ или история на припадъците. Необходимо е родителите да направят видео, което е много полезно относно уточняване на диагнозата. Това е така, защото има редица неепилептични състояния (както и колики), които се случват в ранна детска възраст и могат да бъдат объркани с инфантилни спазми. Необходимо е да се направи ЕЕГ – в будно, и в спящо състояние. Електроенцефалография (ЕЕГ): Това е безболезнено и неинвазивно средство за записване на моделите на електрическа активност на мозъка.

Електродите се поставят върху скалпа, които улавят и записват електрическите вълни. Въпреки това, има моменти, когато пациентът може да има епилептични спазми и да няма модел на хипсаритмия поради забавяне между клиничните симптоми и ЕЕГ модела. В допълнение, има няколко заболявания, които могат да имитират епилептични спазми и дългосрочно видео ЕЕГ може да потвърди диагнозата на епилептични спазми. Следователно, дългосрочно видео ЕЕГ наблюдение е за предпочитане в сравнение с рутинно 20-минутно ЕЕГ изследване в случаи на епилептични спазми.

Компютърна томография (КТ).

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Лечение

При някои деца е възможно лечението с антиконвулсивни лекарства да помогне за намаляване или контролиране на различните видове гърчове, свързани със синдрома на Уест. Ползите от лекарството трябва да се претеглят с рисковете от странични ефекти. Важно е да се уточни връзката между ранното откриване и започване на правилно лечение. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-голяма вероятност има да се овладее състоянието, за да може детето да има нормален начин на живот. Лечението изисква координиране между невролози и педиатри.


osteoartrit-unimedturkey.jpeg
19/дек./2023

Лечение на остеоартрит в Турция

Остеоартритът е най-честата форма на артрит, засягаща милиони хора по света. Той се получава, когато защитният хрущял, който омекотява краищата на костите, се износва с течение на времето. Въпреки че остеоартритът може да увреди всяка става, заболяването най-често засяга ставите на ръцете, коленете, бедрата и гръбначния стълб. Симптомите на остеоартрит обикновено могат да бъдат овладени, въпреки че увреждането на ставите не може да бъде обърнато и ние можем да ви помогнем с лечение и профилактика в най-добри клиники в Турция. Двигателната активност, поддържането на здравословно тегло и определени видове лечения могат да забавят прогресията на заболяването и да помогнат за преодоляване на болката и подобряване функцията на ставите.

Симптоми

Симптомите на остеоартрит често се развиват бавно и се влошават с течение на времето. Признаците и симптомите на остеоартрит включват: Болка. Засегнатите стави могат да болят по време или след движение. Скованост. Сковаността на ставите може да бъде най-забележима при събуждане или след продължителна неактивност. Нежност. Ставата може да бъде нежна, когато се приложи лек натиск към или близо до нея. Загуба на гъвкавост. Възможна е загуба на подвижност в ставата в пълния й обхват на движение. Усещане за стържене. Възможно е да се чува пукане в ставата при движение. Костни шпори. Около засегнатата става могат да се образуват допълнителни парчета кост, които се усещат като твърди бучки. Подуване. Това може да бъде причинено от възпаление на меките тъкани около ставата.

Причини

Остеоартритът се появява, когато хрущялът, който омекотява краищата на костите в ставите, постепенно се износва. Хрущялът е твърда, хлъзгава тъкан, която позволява движение на ставите почти без триене. В крайна сметка, ако хрущялът се износи напълно, костта ще се трие върху костта. Но освен разрушаването на хрущяла, остеоартритът засяга цялата става. Той причинява промени в костите и влошаване на съединителните тъкани, които държат ставата заедно и прикрепват мускулите към костта. Той също така причинява възпаление на лигавицата на ставите.

Рискови фактори

Факторите, които могат да увеличат риска от остеоартрит включват:

  • По-напреднала възраст. Рискът от остеоартрит се увеличава с възрастта.
  • Пол. Жените са по-склонни да развият остеоартрит, въпреки че не е ясно защо.
  • Затлъстяване. Носенето на допълнително телесно тегло допринася за остеоартрит по няколко начина и колкото повече е теглото, толкова по-голям е рискът. Увеличеното тегло добавя стрес към носещите тежестта стави, като бедрата и коленете. Освен това мастната тъкан произвежда протеини, които могат да причинят вредно възпаление в и около ставите.
  • Наранявания на ставите. Наранявания, като тези, които се получават при спортуване или от злополука, могат да увеличат риска от остеоартрит. Дори наранявания, настъпили преди много години и привидно излекувани, могат да увеличат риска от остеоартрит. Повтарящ се стрес върху ставата. Ако работа на пациента или спортът, който играе, оказват повтарящ се стрес върху ставата, тази става в крайна сметка може да развие остеоартрит.
  • Генетика. Някои хора наследяват склонност към развитие на остеоартрит.
  • Костни деформации. Някои хора се раждат с деформирани стави или дефектен хрущял. Някои метаболитни заболявания. Те включват диабет и състояние, при което тялото има твърде много желязо (хемохроматоза).

Усложнения

Остеоартритът е дегенеративно заболяване, което се влошава с течение на времето, което често води до хронична болка. Болките в ставите и сковаността могат да станат достатъчно силни, за да затруднят ежедневните задачи. Болката може да причини депресия и нарушения на съня.


korenovo-lechenie-turciya-unimedturkey-3-1.jpg
17/ное./2023

 

Лечение на коренови канали Турция на достъпни цени

 

Ендодонтско лечение (кореново лечение) се налага при заболявания на зъбната пулпа и периодонциума. Те се развиват предимно като усложнения на нелекуван кариес и се диагностицират при клиничен преглед и след някои параклинични изследвания – например рентгенографиия и ЕОД-(електроодонтодиагностика).

 

Процеси, водещи до необходимост от кореновото лечение  

 

В резултат на нелекувания кариес, естествените зъбни структури са редуцирани значително. Възпалителният процес достига до пулпата, като микроорганизмите, техните ензими и токсини са най-честите причинители на заболяванията на пулпата и периодонциума (пулпити и периодонтити) .

Лечение на коренови канали без болкаСимптоми при проблемни коренови канали

Основните симптоми при пулпити и периодонтити са спонтанни, предимно нощни болки, и/или провокирани болки при хранене, при натиск върху зъба, както и дискомфорт. При напреднали форми на пулпит болката нараства, задълбочава и се превръща в пулсираща. Често пъти проблемните зъби могат да бъдат асимптомни и измененията в твърдите зъбни тъкани и прилежащата кост се установяват след рентгенография.

 

Преценката на зъболекаря за лечение на коренови канали

Зъболекарят преценява необходимостта от кореново лечение при клиничен преглед и след някои параклинични изследвания (рентгенографско изследване и ЕОД). Вземат се предвид субективните и обективните находки и оплаквания. Индикациите за кореново лечение, освен острите и хронични пулпити и периодонтити, могат да бъдат и травматични увреждания на пулпата – Pulpitis traumatica и Colisio pulpae (ятрогенно откриване на зъбната пулпа при почистване на кариес или препарация за коронка).

 

Последствия от непроведеното кореновото лечение

 

Зъб с непроведено кореново лечение, което е било необходимо или такъв с недобро лечение, е огнище на инфекция. Огнищните инфекции от зъбен произход могат да предизвикат и провокират заболявания на далеко стоящи органи и системи, например сърдечно-съдови и ревматологични заболявания, очни заболявания, ендокринни проблеми и нервни разстройства.

 

Лечение на коренови канали без болкаЛечение на коренови канали без болка

 

Съвременното ендодонтско лечение не е болезнено след поставяне на местна анестезия, което е рутинна практика при повечето стоматологични манипулации.

 

Процедури при лечение на коренови канали

Почистването на кореновите канали се осъществява механично и химично. Със специални ендодонтски инструменти (ръчни и машинни пили и разширители) механично се отстранява каналното съдържимо, почистват се и се оформят кореновите канали. Химичната обработка, т. нар. иригация представлява многократни промивки на кореноканалната система с медикаментозни средства и разтвори (иригиращи разтвори). Ефективността на иригиращите разтвори се повишава чрез активирането им с помощта на ултразвук.

levkemiya-unimedturkey.jpg
10/ное./2023

Левкемия – причини, видове и симптоми

Левкемия е група от злокачествени патологии на хемопоетичната система, които засягат предимно белите кръвни клетки – левкоцитите.

Левкемията е рак на кръвта или костния мозък, който се характеризира с неконтролирана пролиферация на хемопоетичните клетки, обикновено бели кръвни клетки. Левкемията е част от обширна група заболявания, наречени хематологични новообразувания (неоплазми).

Увреждането на костния мозък, причинено от замяната на нормалните клетки на костния мозък с голям брой незрели и деформирани бели кръвни клетки, води до недостиг на тромбоцити, необходими за процеса на коагулация на кръвта, както и на здрави бели кръвни клетки. В резултат на това при пациенти с левкемия се появяват хематоми, кървене и петехии, а също така могат да се развият тумори в различни органи и склонност към инфекции.

Липсата на червени кръвни клетки води до анемия, която може да доведе до задух. Тъй като всички симптоми на левкемия могат да бъдат свързани с други заболявания, за диагностика на левкемия са необходими данните от кръвни тестове за туморни маркери и, ако е необходимо, екстракция на костен мозък.

Според вида на потока се разграничават остри и хронични левкемии. При остра форма страдат незрелите кръвни клетки (бласти), а при хронична – зреещите или вече узрелите. Това не са етапи на едно и също заболяване, а различни патологии: една форма не може да премине в друга и обратно. Въпреки това, при развитието на хроничните видове заболяване, има моменти на обостряне на състоянието – така наречените бластни кризи. В този момент кръвната картина наподобява остра левкемия.

При възрастни острата левкемия е относително рядка. Но това е един от най-честите видове рак при децата.

Причини и рискови фактори

Единствената причина е генетична мутация в стволовите клетки на костния мозък. Такава клетка започва да се размножава неконтролируемо и губи своите функции. Постепенно популацията на мутиралите злокачествени клетки измества здравите. Защо е възникнала такава мутация, най-често не е възможно да се разбере. Но медицината знае факторите, които увеличават риска от появата му:

  • излагане на йонизиращо лъчение;
  • лоши навици, по-специално излагане на тютюнопушене;
  • постоянен контакт с канцерогени, например с бензол;
  • различни хромозомни нарушения като синдром на Даун;
  • интензивна химиотерапия, проведена без спазване на международните стандарти;
  • вируси, които засягат имунната система (например ХИВ);
  • наследствено предразположение.

Видове левкемия

  • Остра лимфобластна левкемия. В този случай клетките претърпяват злокачествена трансформация, която в бъдеще трябва да стане Т- и В-лимфоцити. Тази форма на патология е най-честата в детството и юношеството. Пикът на заболеваемостта е между 1 и 6 годишна възраст.
  • Нелимфобластни. Те включват група от остри миелоидни (миелоидни) левкемии, когато засегнатите кръвни клетки са тези, които в бъдеще ще станат бели кръвни клетки, червени кръвни клетки и тромбоцити.
  • Недиференциран – когато са засегнати всички видове хемопоетични клетки на костния мозък.

Симптоми на заболяването

Проявите на това заболяване до голяма степен се определят от неговата форма и интензивност. Най-ярките симптоми на остра левкемия се откриват в кръвта по време на лабораторни изследвания. Но клиничната картина е неспецифична и лесно се бърка с други патологии:

  • подути лимфни възли;
  • умора, слабост, намалена производителност;
  • чести инфекциозни заболявания (ОРИ, херпес и др.);
  • безпричинно, но постоянно повишаване на телесната температура до субфебрилни стойности (до 37,5°C);
  • повишено изпотяване, по-често през нощта;
  • чувство на тежест отдясно или отляво под ребрата;
  • болка в ставите;
  • бледност на кожата;
  • лошо зарастващи лезии на кожата и лигавиците;
  • нарушения на кръвосъсирването, които се изразяват в чести хематоми, кървене от носа и венците, петехиални подкожни кръвоизливи и др.

Специалисти от болниците в Турция съветват родителите да не пренебрегват признаците. Колкото по-рано бъде установена диагнозата, толкова по-надеждни са прогнозите от лечението на левкемия.


rinoplastika-turciya-unimedturkey-faq-1200x601.jpg
28/окт./2023

Какво представлява ринопластиката?

  • Ринопластика е медицински термин, използуван за да опише хирургичните процедури, които се използуват за ремоделиране на носа.
  • Първична ринопластика е операция на носа, когато той не е опериран предварително.
  • Вторична или ревизираща ринопластика е тази, при която носа е опериран 1 път или повече, но не е постигнат желаният ефект.
  • Естетична или козметична ринопластика е тази, при която първичната цел на хирургичната намеса е да се повлияе външният нос.
  • В някои случаи външната деформация на носа е асоциирана с деформация на носа отвътре, причиняващо блок на дишането. Функционалната ринопластика има за най-първа цел да коригира блокажа на дишането, а в някои случаи е възможно да се проведе едновременно естетична и функционална ринопластика на един етап.

 

Какво е възможно с козметичната ринопластика в Турция?

  • Носът може да се изправи, гърбицата на носа може да се намали, хлътването на гърба на носа може да се запълни, най-често с тъкани взети от вътрешността на носа, които не са нужни.
  • Редукционната ринопластика може да направи гърба на носа и върха на носа по-малки.
  • Не е възможно големият нос да се направи по-малък, но е възможно да се промени баланса между върха и гърба на носа, така че той да изглежда поестествен.
  • Уголемяващата ринопластика може да увеличи малкият нос.
  • Формата и големината на върха на носа могат да се моделират.
  • Ъгълът между върха на носа и горната устна може да бъде променен.
  • Разстоянието от челото до върха на носа може да бъде променено.
  • Модерната хирургия на носа може да доведе до изтъняване на назалния контур, но в някой случаи може да доведе до значителни промени.

 

Какви са границите на ринопластиката?

  •  Степента и естеството на наличната деформация на носа определят какво може да бъде изпълнено, съответно постигнато.
  • Вие не може да си изберете нов нос като от модно списание.
  • Хирургичната намеса върху носа ремоделира и променя интелигентно скелета на носа, а не външния нос както е при мраморните статуи.
  • Хирургията не трябва да премахва много тъкани за изтъняване на носа.
  • Хирургията трябва да вземе под внимание, че кожата не може да се опъва или отпуска прекалено, съобразно променения скелет.
  • Типът на кожата и възрастта, а така също и степента и естеството на носната деформация повлияват хирургичният избор.
  • Ефектът на оздравяване не може винаги да бъде предсказан.

Често задавани въпроси за ринопластиката в Турция

Каква е връзката на ринопластиката и дишането?

  • Модерната козметична ринопластика има за цел да осигури нормална носна функция.
  • Изкривеният нос може също да бъде блокиран отвътре – ринопластиката за изправяне на външния нос може да съдържа процедури, които да изправят носа отвътре. Това ще повлияе дишането положително.
  • Прищипаният връх на носа или нос, който се стеснява при дълбоко вдишване може да бъде повлиян оперативно и блокажа да бъде намален.

Какви са рисковете на ринопластиката?

  • Налице е малък риск от кръвотечение от носа, което да изисква бъдещо лечение.
  • Налице е много-малък риск от възникване на инфекция на носа.
  • Отокът на кожата на носа по време на хирургията може да прикрие подлежащи неравности или деформитети , които да станат видимо по-късно.
  • Непредсказано оздравяване на костта или хрущяла може да предизвика неравности, които да се появят седмици или месеци след хирургията. Тези неравности мога да бъдат само опипани или могат да станат видими.
  • Много рядко може да се наблюдава зачервяване на кожата – това може да се наблюдава, ако сте имали предишна ринопластика.
  • Всяко усилие е с оглед да се постигне желаният резултат, но при около 5% от пациентите се изисква ревизираща хирургия.
  • Много е важно да разберете, че хирургията не гарантира перфектен резултат.

 

Как ще се чувствувам и как ще изглеждам след хирургичната намеса?

  • Обикновено след хирургичната интервенция няма болка, но може да има дискомфорт за 1-2 седмици.
  • Полезно за Вас ще бъде да се възстановите в къщи в течение на една седмица, като е възможно да не се чувствувате напълно възстановени за работа в течение на две седмици.
  • Вашият нос:
  • може да отделя оскъдно количество кървав секрет и крусти от ноздрите в течение на 1-2 седмици; -може да бъде запушен, ако сте се простудили за 2-3 седмици;
  • може да чувствате областта около върха на носа корава или леко вкочанена за около 3 месеца или може би повече, ако ви е приложена отворена ринопластика.
  • Най-вероятно ще имате оток и натъртване около очите, които в повечето случаи обикновено са малки и преминават за 7-10 дни. Подобни промени може да имате и в областта на горната устна.
  • Отокът на носа е нормално явление след хирургична интервенция. Това е забележимо, когато външната превръзка/шина на носа се премахне, но Вие ще можете да забележите промените по контура на Вашия нос въпреки това.
  • Забележимият оток на носа изчезва за 10-14 дни, затова промените във Вашия нос ще станат може би ясно видими след преминаване на забележимия оток, което трае не повече от 6 седмици.
  • Лекият оток на върха на носа може да се резорбира за повече от 9 месеца. Пълният оздравителен период може да продължи 12-18 месеца.

 

Какво трябва да правя и какво не след хирургичната намеса?

  • Не е позволено да се приема аспирин за обезболяване – ако имате нужда от обезболяващи приемайте само парацетамол.
  • Може да спите с отворена уста, ако носът Ви е запушен – приемайте повече течности за да предотвратите дехидратацията. Ако това е затруднено, използването на сламка може да Ви помогне.
  • Спането в по-изправено положение с допълнителна възглавница може да помогне да почувствате носа си по-малко запушен и това като цяло да бъде покомфортно за Вас.
  • Избягвайте задимени помещения.
  • Поддържайте превръзката на външният нос суха – търсете помощ при миене на косата, като държите главата назад като във фризьорски салон.
  • Избягвайте удари в областта на носа или кихане със затворена уста – можете да кихате внимателно и леко да докосвате или да триете внимателно носа.
  • Много внимавайте когато обличате дрехите през глава – идеално би било да ползвате дрехи с копчета през първата седмица след оперативната интервенция.
  • Внимателно мийте и почиствайте носа си една седмица след хирургичната интервенция докато бъде премахната превръзката на носа.
  • Дори рамките на очилата Ви да се много леки не е желателно да носите очила или слънчеви очила върху костните структури на носа 4 седмици след хирургичната интервенция. Може да носите контактни лещи.
  • Протектирайте кожата на носа от слънчева светлина с помощта на слънцезащитен крем или като носите шапка с периферия в течение на 6 седмици, тъй като тя ще бъде по-чувствителна на слънчево изгаряне.
  • Избягвайте тежки физически усилия в течение на 2 седмици след интервенцията, а след това внимателно се натоварвайте. Вие може да плувате 2 седмици след интервенцията, но внимавайте да не си ударите носа.
  • Избягвайте колективните спортове за 6 седмици за да може носа ви да придобие нормалната устойчивост.

rinoplastika-nos-unmedturkey.jpg
26/окт./2023

Ринопластика – как протича, подготовка и рехабилитация

Човешкият нос изпълнява не само дихателна, но и определена естетическа функция. Именно върху него, като най-изпъкналата част от лицето, основно се концентрира вниманието на другите. Неправилно оформеният нос може да развали дори иначе привлекателния външен вид. В такива случаи на помощ идва пластичната хирургия. Операция, предназначена да придаде на носа необходимата форма и размер, се нарича ринопластика .

Вашият шанс за магическа трансформация

Операцията се състои в изкуствено моделиране на остеохондралната рамка и меките тъкани на носа, като му се придават необходимите параметри. Ринопластиката е една от най-сложните процедури на лицето и изисква специални умения от хирурга. Основната задача на лекаря е да се увери, че вашият външен вид е възможно най-близо до това, което искате, и че следите от операцията са невидими за другите.

Има няколко вида ринопластика. Процедурата се различава в зависимост от начина на работа на естетичния хирург:

  • Отворена. Прави се разрез отвън, по дължината на носната преграда. Тази опция е технически по-проста и дава на хирурга повече възможности. След операцията обаче остава белег, който се забелязва дори след пълно заздравяване. В нашата клиника този метод практически не се използва.
  • Затворена. Всички разрези са разположени в носната кухина. Работата се извършва с ендоскопска опора, която позволява на лекаря да контролира визуално всичките си действия. Затворената ринопластика е малко по-сложна технически, но не води до външни видими белези.
  • Неоперативна или Ултразвукова ринопластика. Може да бъде отворен или затворен. Разликата е, че вместо класически скалпел се използва лазерен лъч. Той каутеризира тъканта, което елиминира възможността от масивно кървене и предотвратява навлизането на патогенни микроорганизми в раната.

Компетентен пластичен хирург може значително да промени външния вид на носа: да премахне гърбицата, да намали дължината, да коригира размера и формата на върха, да повдигне или спусне колумелата (кожната преграда между ноздрите). Ако е необходимо, можете да стесните или разширите ноздрите и да повдигнете моста на носа. За терапевтични и естетични цели се коригира носната преграда, ако нейният дефект пречи на свободното дишане.

видове носове според формата

Показания и противопоказания

В съвременния свят външният вид на човек играе огромна роля. Представителният външен вид подобрява перспективите за кариера, улеснява изграждането на контакти с другите и насърчава формирането на симпатия. Препоръчваме ви да помислите за ринопластика, ако имате следните дефекти на външния нос:

  • изразена гърбица;
  • посттравматични деформации;
  • прекалено широк мост на носа;
  • удебеляване на върха;
  • непропорционална дължина;
  • много широки ноздри;
  • нос с форма на седло или хоризонтално изместване;
  • изкривена носна преграда.

Разбира се, крайното решение е Ваше.

Ринопластиката е противопоказана при наличие на заболявания като:

  • възпалителни заболявания на устната кухина;
  • хроничен синузит;
  • диабет;
  • нелекувана хипертония;
  • туберкулоза;
  • бъбречна недостатъчност;
  • тежък имунен дефицит, включително ХИВ/СПИН;
  • нарушение на кръвосъсирването;
  • сърдечни заболявания;
  • епилепсия и психични разстройства.

Подготовка

Списъкът на специфичните подготвителни мерки включва рентгенография на носа и ендоскопско изследване. В последния случай лекарят вкарва тънка сонда, оборудвана с видеокамера, в носния проход и изследва зоната на интервенция отвътре. Използва се и предварително компютърно моделиране. Ще ви се покаже как ще изглеждате след операцията, така че новият Ви външен вид да не бъде изненада. При необходимост заедно с Вас ще се направят корекции и ще се планира бъдещия резултат.

Как се извършва операцията?

В зависимост от състоянието на пациента, работата на хирурга отнема от 2,5 до 6 часа. В по-голямата част от случаите използваме обща анестезия. Просто ще заспите в предоперативната зала и ще се събудите, когато всичко свърши. По време на операцията няма да има дискомфорт или болка. Местната анестезия е възможна само при леки повърхностни операции, които не включват костна тъкан.

Ако интервенцията се извършва с отворена ринопластика, хирурзите прилагат специални естетични конци. След възстановяването те стават почти невидими. Следи от операцията могат да се видят само при внимателно изследване. За да се поддържа желаната форма на носа, докато тъканите все още не са се вкоренили в новата позиция, се извършва тампонада и фиксиращи устройства се монтират отвън.

Характеристики на периода на възстановяване

В първите дни след операцията има изразен оток на носа, образуват се хематоми. Няма нужда да се страхувате, това е нормална реакция на тялото към нараняване. За да ускорим регенерацията на тъканите и да намалим отока, използваме локална студена и физиотерапия. Назалните тампони се отстраняват на 3-6-ия ден, а фиксиращата превръзка може да се отстрани след 5-12 дни. Можете да бъдете изписан на следващия ден, ако състоянието ви го позволява. Ако е необходимо, ние ще ви наблюдаваме в болницата толкова дълго, колкото е необходимо.

Колко бързо стават видими промените?

Постигнатите промени се забелязват след 3 седмици, когато отокът изчезне напълно. Пълното възстановяване обаче отнема от 6 до 12 месеца. През този период физическата активност трябва да бъде ограничена. Няколко седмици след корекцията се препоръчва да се избягват горещи бани, вани или сауни.


vidove-rinoplastika-unimedturkey-1200x800.jpg
25/окт./2023

Тайната на красивото и атрактивно лице се крие в баланса и симетрията. Красивият и правилен нос е една от основните предпоставки за хармонично и съразмерно лице, осигурявайки усещане за естетичен баланс. С помощта на квалифициран пластичен хирург в Турция, носът може да бъде променен и усъвършенстван, с което да се подсили естествената красота на пациента. Оперативните корекции на носа са сред най-често практикуваните пластични операции в съвремието ни. Известни са под наименованието – ринопластика.

Какви видове ринопластика познаваме?

Няколко са критериите, по които може да определим разновидностите на ринопластиката.

Според целта, която си поставя, пластиката на нос се дели на:

Септопластика

Функционална, или така наречената още „септопластика„. При нея се коригира септума, т.е. изкривената носна преграда, чието изкривяване причинява затруднено дишане.
Естетична ринопластика, която цели естетическо подобряване на визията на носа чрез пластична операция за корекцията му.
Според нуждите на отделните случаи различаваме:

Уголемяваща ринопластика

тя е предимно при т.нар. „азиатски носове“. Такива са носовете на афро-американците и азиатците, като в тези случаи се използва трансплантант – хрущял, взет от септума или ухото, или синтетичен имплант.

Редуцираща ринопластика

намаляват се някои от характеристиките на носа, чрез премахване на части от хрущялите и костите.

Според използваните по време на операцията техники – както споменахме, операцията на носа е много индивидуална и точните техники, които пластичният хирург ще използва по време на процедурата, ще изглеждат всеки път, в някаква степен различни, в зависимост от анатомията на пациента и желаните промени. Като цяло всяка от използаните техники от хирурга, ще попадне в някой от следните подходи:

Отворена ринопластика

При „отворената“ ринопластика се прави малък разрез под носния връх, между ноздрите. Този подход позволява на хирурга по-добър достъп до носните структури, с цел извайване на носа в желаната форма. Поради този увеличен достъп, пластичните хирурзи обикновено използват подхода на откритата ринопластика при пациенти, които се нуждаят от по-обширна хирургическа намеса. Получените белези са добре скрити в естествените контури на носа и са възможно най-незабележими.

Затворена ринопластика

При „затворената“ ринопластика се правят разрези във вътрешността на всяка ноздра. Този подход се използва най-често при пациенти, които се нуждаят от по-малки корекции на носните структури, за да постигнат желаните подобрения. Предимството на затворената ринопластика е, че няма видими белези след операцията. Този подход обаче, може да не е подходящ за по-обширни ринопластични процедури.

Цялостна ринопластика

Според обема на третираните части, пластиката на нос може да бъде цялостна или частична.

Цялостната ринопластика се състои в корекцията на всички анатомични елементи на носа и включва 4 основни етапа – коригиране на изкривената носна преграда, върха, гърба и костите на носа. След това се оценява получената ширина на основата на носа и при нужда се коригират и ноздрите.

Частична ринопластика

Обект на частичната ринопластика може да бъде всеки отделен елемент на носа.

Неоперативна ринопластика

Тя е един модерен и щадящ метод, който много квалифицирани хурурзи използват в своята работа. Прилага се в определени случаи, когато индивидуалните характеристики на пациента позволяват. При нея корекцията на носа се извършва чрез инжектирането на дермални филъри, осигурявайки подобрения, които продължават до една година. Въпреки че резултатите са временни, този нехирургичен подход може да бъде един чудесен начин пациентите да „изпробват” една нова визия, свързана с корекциите на носа, преди да се ангажират с постоянни промени, възможни със същинската хирургична намеса.


Станете представител

Да бъдете представител наUniMed Turkey е ангажимент и отговорност.

Нашата мисия е всеки ден да правим стъпки за създаване на един по-добър свят, давайки приоритет на здравето на хората

Ако желаете да се информирате за условията свържете се с нас

healthturkiye

!

Your treatments will also be conducted at healthcare facilities with a Health Tourism Authorization Certificate.

unimed sertifikat

Copyright by UniMed Turkey . All rights reserved.