Какви са причините за увреждане на нервите при диабет?

Диабетната невропатия представлява увреждане на периферните нерви по различни болестни механизми, при което се засягат сетивни, двигателни и вегетативни нерви.

Основна причина за развитието ѝ е лошо контролирания захарен диабет и трайно високите нива на кръвната захар. Тя се отлага в нервните окончания, превръща се в токсични продукти и директно атакува нервната клетка.

При захарен диабет също така се запушват малките кръвоносни съдове на нервите, нарушава се тяхната обмяна и се стига до нарушение във функцията им.

Други фактори, утежняващи невропатията са тютюнопушенето, алкохолната злоупотреба, затлъстяването, бъбречната недостатъчност, ниските нива на витамин В12, механичното притискане на нервните окончания, например при дискови хернии. Най-често са засегнати нервите на стъпалата, при което пациентите се оплакват от тръпнене, схващане, сърбеж или болка в краката. Сухата и напукана кожа по ходилата също може да бъде проява на диабетна невропатия и изисква консултация със специалисти – невролог и ендокринолог.

На какъв етап от захарния диабет се проявява диабетната невропатия?

Полиневропатията е едно от най-честите хронични диабетни усложнения, която се среща при около 65% от диабетиците. Промените в нервите и техните обвивки започват рано в хода на покачването на кръвната захар.

Има множество данни, че неврологични увреждания се наблюдават дори при част от хората с предиабет. Затова се препоръчва провеждане на специализиран скрининг за невропатия още при диагностицирането на захарния диабет. Реалните прояви на диабетната невропатия могат да се изявят късно и най-често са белег за настъпили необратими увреждания.

Оплакванията от страна на пациента обикновено са в 2 насоки – усещане на несъществуващи дразнители в долните крайници – парене, изтръпване, болка или пък пълна липса на чувствителност в стъпалата, изразяваща се в неспособност за възприемане дори на силни болкови стимули – пробождания, контакт с гореща вода, притискане.

Загубата на протективен усет в ходилата е основен рисков фактор за възникване на рани, инфекции и последващи ампутации при хората с диабет. Стига се до диабетно стъпало, което е сред най-тежките диабетни усложнения. Ранното диагностициране на невропатията и редовните грижи за стъпалата са ключов елемент в предпазването от тези неблагоприятни последствия.

Какви са неврологичните нарушения при диабет?

Продължителното завишение на нивата на кръвната захар причинява както директна токсична увреда на нервните влакна, така и нарушение в кръвоснабдяването на нервните структури. Увреждания, свързани с микроциркулацията или т.н. микроангиопатия са един от факторите за развитие на диабетната невропатия и мозъчна левкопатия.

Засягането на по-големите съдове от атеросклероза, в чието развитие диабетът има водеща роля, е причина за мозъчно-съдови инциденти като исхемичен или хеморагичен инсулт. От друга страна обмяната на глюкозата играе основна роля за нормалното мозъчно функциониране.

Молекулните промени в централната нервна система, дължащи се на хронична хипергликемия, могат да бъдат причина за психиатрични заболявания при пациенти с метаболитен синдром, тъй като хранителните въглехидрати и протеини влияят на плазмените концентрации на много невротрансмитери, участващи в мозъчната функция.

Депресия, тревожност и когнитивни нарушения се наблюдават при голям процент от хората с диабет. Комплексно е въздействието на хипергликемията и за поява и развитие на съдова деменция и болест на Алцхаймер, които също бележат ръст с увеличаване на средната продължителност на живота.
Симптомите на увреждане на централната и периферната нервна система при диабет се развиват бавно, което при редовно проследяване позволява ранно откриване и предотвратяване на усложненията.

Как да се избегнат неврологичните усложнения при диабет?

Веднъж настъпили неврологичните усложнения трудно могат да бъдат повлияни, поради ограничените възможности на нервната система за регенерация. Затова основен приоритет на всички здравни специалисти, свързани с грижата за пациенти с диабет е ранната диагностика и запознаването с възможностите за профилактика. Разбирането и активното участие от страна на пациента, са ключови за предотвратяване на необратими и често инвалидизиращи състояния като напр. исхемичен инсулт и тежката диабетна невропатия с диабетно стъпало.

Контролирането на кръвната захар възможно най-близо до целевия диапазон е най-добрият начин за предотвратяване или забавяне на увреждането на нервите.
От проведени клинични наблюдения при диабетици се доказва, че спазването на някои допълнителни препоръки подобряват или забавят развитието на неврологичните усложнения, независимо от етапа, в който започнат да се прилагат. Такива са:

• Поддържане на стойности на артериалното налягане под 140/90 mm Hg.
• Редовна физическа активност, която да включва най- малко 30 минути аеробни упражнения 4- 5 пъти седмично;
• Отслабване при наличие на наднормено тегло;
• Ограничение или избягване на употребата на алкохол;
• Спиране на тютюнопушенето;
• Следване на план за здравословно хранене, например средиземноморска диета;
• Редовен прием на лекарства, както са предписани от проследяващия лекар и регулярни медицински прегледи.
• Тези препоръки трябва да бъдат предоставяни своевременно при установяване на диабет или на инсулинова резистентност. От най-ранен етап на заболяването пациентите трябва да бъдат стимулирани към постигане на оптимален гликемичен контрол и към подобряване на здравословните си навици ежедневно.

При настъпване на неврологични оплаквания обаче, те трябва да се оценят от специалист и да се прецени нуждата от допълнителни изследвания или терапия.
Обнадеждаваща е появата в последните няколко години на нови групи медикаменти за лечение на диабет (GLP1 рецепторните агонисти, SGLT2 инхибитори и др.), които доказано подобряват контрола на кръвно-захарните нива и намаляват чувствително процента на вторичните усложнения.

Тяхната употреба е особено препоръчителна при хора със съпътстваща атеросклеротична съдова болест или преживени съдови инциденти. Тези медикаменти са налични у нас и е задача на специалистите да оптимизират терапевтичния подход при тези пациенти.

Какви са най-честите увреждане на очите при диабет?

Захарният диабет е заболяване, при което има трайно повишение в стойностите на кръвната захар, водещо до необратими увреждания в целия организъм. Това е една от най-разпространените социално-значими болести на нашето съвремие, чиято честота ежегодно нараства.

Най-честото и най-сериозно очно усложнение на диабета е диабетната ретинопатия. Тя е основна причина за понижено зрение и слепота в индустриализираните страни, а също и първостепенна причина за слепота при хората над 60-годишна възраст. В България честотата на диабетната ретинопатия достига до 1,6% от населението. Във възрастовия диапазон 20-70 години, тя заема едно от първите места като причина за слепота. Възникването на диабетната ретинопатия зависи от продължителността на диабета, от метаболитния контрол на заболяването и от възрастта на пациента – развива се най-често при пациенти с давност на диабета 10-15 години.
По своята същност диабетната ретинопатия представлява микроангиопатия, при която високите стойности на кръвната захар води до увреждане на най-малките кръвоносни съдове – прекапилярните артериоли, капиляри, посткапилярните венули.

Съществуват две форми на диабетна ретинопатия – непролиферативна диабетна ретинопатия и пролиферативна. Макулният оток може да съществува и при двете форми, но се среща по-често при непролиферативна диабетна ретинопатия.
Увреждането на очите обаче не се свежда само до развитие на диабетна ретинопатия; всички структури на очния анализатор практически са изложени на  неблагоприятното въздействие на диабета.

Развитието на катаракта се среща с 60% по-често при хора с диабет спрямо тези с нормогликемия. Тя бива метаболитна, сенилна и вторична – при други очни заболявания в резултат на захарен диабет.
Развитието на глаукома с отворен ъгъл се среща при 4% от хората с диабет. Честота ѝ е 1.2 до 2.7 пъти по-висока от тази при недиабетиците и нараства с напредване на възрастта и давността на диабета.
При неголям процент (0.4%) от хората със захарен диабет може да се наблюдава мононевропатия на очедвигателните нерви. Те могат да бъдат засегнати самостоятелно или съчетано и тогава се развива офталмоплегия.
Нарушения в рефракцията се наблюдават често още при изявата на захарния диабет. Счита се, че при хипергликемия глюкозата навлиза в интрацeлуларните пространства на лещата, което води до оток на лещата и свързано с това нарастване на миопията.

Как може да намалим риска от увреждане на очите при диабет?

Първото и най важно нещо е да поддържаме добри нива на кръвната захар, за да предотвратим или забавим развитието на очно заболяване при хората със захарен диабет. От значение също така е и контрола на кръвното налягане, както и контрола на мазнините (холестерол и липиди) в кръвта.
Важно е да не забравяме за здравословния хранителен режим и избягването на алкохол и тютюнопушене. Редовната физическа активност, както и стриктния прием на предписаните ни лекарства. И не на последно място са регулярните прегледи при очен лекар за проследяване на състоянието и своевременно лечение, тъй като диабетната ретинопатия е лечима, особено когато се диагностицира рано.

Болки в крака – симптоми

Често, когато изпитваме болки в крака се питаме на какво могат да се дължат. Трябва да знаем, че тези болки могат да бъдат симптом на различни заболявания. Болки в краката изпитват и младите, и по-възрастните. Склонни сме да не им обръщаме внимание, особено когато сме уморени. Но трябва да знаем, че болки в краката може да са причинени от сериозни заболявания на различни системи в нашето тяло. Ако страдаме от заболяване, което причинява болки в краката, необходимо е да потърсим лекарска помощ и да вземем сериозни мерки.

Хората страдат от най-различни по своята сила и локация болки в краката. Могат да бъдат ставни, мускулни или костни. Причините, поради които може да изпитваме болки в краката са причинени от нарушаване на функциите на различни органи в нашето тяло. Редица болести, прекарани травми, прекомерни претоварвания, могат да доведат до тежест и болки в краката. От най-често срещаните причини са множество болести на сърдечно-съдовата система – разширени вени, тромбофлебити, атеросклероза. Болки в краката се наблюдават и при различни заболявания на костната система, отделителната система – подагра, инфекциозни заболявания, артрози. Болки в краката изпитват и много жени вследствие на продължително носене на високи и неудобни обувки.

Важно е да знаем как да се предпазим от болки в краката. А ако вече имаме такива оплаквания, да установим причината за тях и да лекуваме заболяването, което ги причинява.Видове болки в краката

По това къде са локализирани и как протичат различните болки в краката често може да се диагностицира заболяването, което ги причинава. Когато оплакванията са в областта на тазобедрената става, те могат да бъдат причинени от ишиас или разместване на междупрешленните дискове на гръбначния стълб. Подобни болки в краката се наблюдават и при различни невропатии, следствие от злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, диабет, наднормено тегло. Болки в краката в областта на колянната става обикновено са локализирани само в коляното. Оплакванията от такова естество говорят за увреждания на меките тъкани, или пък за преумора и наднормено тегло. Силните болки в краката около коляното могат да са причинени и от тромбоза на дълбоките вени. Друга причина може да е и лимфедем – образуването на лимфен застой в областта на коляното.

Болки в краката и спазми на мускулите на прасците се появяват при хронична венозна недостатъчност и се придружават с отоци в коленете и стъпалата. Болки в прасците може да са причинени и от плоскостъпие. Типични са болки в краката в областта на петата и пръстите на краката при подагра. Понякога такива болки в краката са индикатор и за шипове или артрити. Болки в краката често се появяват и при бременност. Придружени са с отоци вследствие на задържането на течности.

Причини за болки в крака

Какви може да са причините за различните болки в краката? Най-често срещаната причина са съдовите заболявания и по-специално разширените вени. Варикозните вени губят еластичността си и не осигуряват на кръвния поток необходимото налягане. При разширени вени често се наблюдават болки в краката, обикновено слаби, но продължителни.

• Ако страдате от болки в краката, не само когато сте уморени, това може да се дължи и на флебит или тромбофлебит. При това възпаление на вените се образуват съсиреци, които могата да се откъснат и да предизвикат запушване на съдовете.Затова ако почувствате силни болки в краката в областта на прасеца, подуване и промяна на цвета на кожата, вземете незабавни мерки.
• Друга причина за появата на болки в краката могат да са заболявания на отделителната система. Нарушаването на бъбречната функция може да провокира подагра, която се характеризира със силни болки в краката – в ставите на пръстите и по-рядко на други стави.
• Честа причина за болки в краката са и заболявания на нервна система – ишиас, неврит, невралгии, следствие от инсулт. При тези заболявания се усещат силни болки в краката, увреждат се меките тъкани, нарушава се подвижността. Някои костни и ставни заболявания също предизвикват болки в краката – артрит и различни артрози, шипове, остеопороза. При тях се наблюдават изменения в ставите, дължащи се на възпалителни, дегенеративни или дистрофични процеси.
• Като причина за болки в краката могат да бъда и редица възпалителни процеси – инфекции, нарушения в обмяната, локални възпаления на сухожилията. Ревматичните възпаления често довеждат не само до силни болки в краката, но и до ограничаване на подвижността на ставите и движението. Като причина за болки в краката могат да се посочат и различни травми, както и носенето на неудобни обувки и силови натоварвания.

Болки в краката при разширени вени

Най-често срещаната причина за болки в краката са разширените вени. Причината за появата им е най-често наследственият фактор. Хората предразположени към това заболяване е необходимо да вземат превантивни мерки. Първият сигнал може да бъде болки в краката. Съвременната медицина познава много методи за справяне с проблема разширени вени. Методът на склеротерапия под ултразвуков контрол е най-новият иновативен метод. При него диагностицирането и лечението трае само няколко минути. Разширените вени и придружаващите заболяването болки в краката, се премахват без операция, без анестезия, без болка. Възстановителният период е кратък, пациентът може да се движи веднага след проведената склротерапия.

Гуша е състояние, при което щитовидната жлеза расте. Щитовидната жлеза е малка жлеза с форма на пеперуда, разположена в шията, под ябълката на Адам.

Щитовидната жлеза-Гуша произвежда хормоните тироксин (наричан още Т4) и трийодтиронин (наричан още Т3). (Повечето от Т4 се променят в Т3 извън щитовидната жлеза.) Тези хормони играят роля в определени телесни функции, включително телесната температура, настроението и възбудимостта, пулса, храносмилането и други.

Какво причинява Гуша?

Гушите имат различни причини, в зависимост от вида им.

• Простите гуши се развиват, когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони, за да задоволи нуждите на организма. Щитовидната жлеза се опитва да компенсира този недостиг, като нарасне.
• Ендемична гуша се среща при хора в определени части на света, които не получават достатъчно йод в храната си (йодът е необходим за производството на хормони на щитовидната жлеза). Например, недостигът на йод в храната все още е често срещан проблем в части от Централна Азия и Централна Африка. Тъй като йодът се добавя към готварската сол в САЩ и други страни, този тип гуша обикновено не се среща в тези страни.
• Спорадичните гуши в повечето случаи нямат известна причина. В някои случаи някои лекарства могат да причинят този тип гуша. Например, лекарството литий , което се използва за лечение на определени психични заболявания, както и други медицински състояния, може да причини този вид гуша.

Други рискови фактори за гуша включват следното:

• Наследствен (наследен от семейството)
• Женски пол
• Възраст над 40 години

Други болести и състояния също могат да причинят гуша. Те включват:

• Болест на Грейвс . Болестта на Грейвс е автоимунно заболяване (имунната система на тялото ви погрешно атакува вашето здраво тяло). В този случай имунната система атакува щитовидната жлеза и щитовидната жлеза става по -голяма.
• Болест на Хашимото . Това е друго автоимунно заболяване. В този случай заболяването причинява възпаление (подуване) на щитовидната жлеза. Това го кара да произвежда по -малко хормони на щитовидната жлеза, което води до гуша. Този тип гуша обикновено се подобрява от време на време.
• Нодуларна гуша . При това състояние израстъци, наречени възли, се появяват от едната или от двете страни на щитовидната жлеза, което я кара да расте по -голямо.
• Рак на щитовидната жлеза . Ракът на щитовидната жлеза често увеличава щитовидната жлеза.
• Бременност . Човешкият хорион гонадотропин, хормон, който жената произвежда по време на бременност, може да причини растеж на щитовидната жлеза.
• Тиреоидит . Възпалението на самата щитовидна жлеза може да доведе до растеж на щитовидната жлеза. Това може да се случи, след като лицето има заболяване, причинено от вирус, или след раждане на жена.
• Излагане на радиация . Лице, което е имало медикаментозно лъчелечение на главата и шията (но не и диагностични процедури, като компютърна томография), има по -голям риск от развитие на гуша.

Какви са симптомите на Гуша?

Основните симптоми на гуша включват:

• Подуване в предната част на шията, точно под Адамовата ябълка
• Усещане за стягане в областта на гърлото
• Дрезгав глас (дрезгав глас)
• Оток на вените на врата
• Замайване, когато ръцете са повдигнати над главата

Други, по -рядко срещани симптоми включват:

• Затруднено дишане (задух)
• Кашлица
• Хрипове (поради изстискване на дихателната тръба)
• Затруднено преглъщане (поради притискане на хранопровода или „тръбата за храна“)

Някои хора, които имат гуша, също могат да имат хипертиреоидизъм или свръхактивна щитовидна жлеза. Симптомите на хипертиреоидизъм могат да включват:

• Повишена честота на пулса в покой
• Ускорен пулс
• Диария, гадене, повръщане
• Изпотяване без упражнения или повишена стайна температура
• Разтърсване
• Агитация

Някои хора с гуша също могат да имат хипотиреоидизъм или недостатъчна активност на щитовидната жлеза. Симптомите на хипотиреоидизъм могат да включват:

• Умора (чувство на умора)
• Запек
• Суха кожа
• Качване на тегло
• Менструални нарушения
• Как се диагностицира гуша?

За диагностициране и оценка на гуша могат да се използват няколко теста, включително следните:

• Физически преглед: Вашият лекар може да установи дали щитовидната жлеза е нараснала, като опипва областта на шията за възли и признаци на нежност.
• Хормонален тест: Този кръвен тест измерва нивата на щитовидните хормони, които показват дали щитовидната жлеза работи правилно.
• Тест за антитела: Този кръвен тест търси определени антитела, които се произвеждат при някои форми на гуша. Антитялото е протеин, произведен от бели кръвни клетки. Антителата помагат за защита срещу нашественици (например вируси), които причиняват заболяване или инфекция в организма.
• Ултразвук на щитовидната жлеза: Ултразвукът е процедура, която изпраща високочестотни звукови вълни през тъканите на тялото. Ехото се записва и трансформира във видео или снимки. Ултразвукът на щитовидната жлеза разкрива размера на жлезата и открива възли.
• Сканиране на щитовидната жлеза: Този тест за изображения дава информация за размера и функцията на жлезата. В този тест малко количество радиоактивен материал се инжектира във вена, за да се получи изображение на щитовидната жлеза на компютърен екран. Този тест не се поръчва много често, тъй като е полезен само при определени обстоятелства.
• КТ или ЯМР (магнитен резонанс) на щитовидната жлеза: Ако гушата е много голяма или се разпространява в гърдите, се използва КТ или ЯМР за измерване на размера и разпространението на гушата.

Как се лекува гуша?

Лечението на гуша зависи от това колко голяма е нараснала щитовидната жлеза, симптомите и какво я е причинило. Леченията включват:

Без лечение/„бдително чакане“. Ако гушата е малка и не ви притеснява, Вашият лекар може да реши, че не е необходимо да се лекува. За гумите обаче ще се следи отблизо за всякакви промени.
Лекарства .
Хирургия . Операцията се извършва за отстраняване на цялата или част от щитовидната жлеза. Може да се наложи операция, ако гушата е голяма и причинява проблеми с дишането и преглъщането. Хирургия понякога се използва и за отстраняване на възли. Ако има рак, трябва да се направи операция. В зависимост от количеството на отстранената щитовидна жлеза, пациентът може да се наложи да приема заместителна терапия с хормони на щитовидната жлеза до края на живота си.      https://bg.wikipedia.org/wiki/Щитовидна_жлеза

Какво са естрогенът и прогестеронът?

Чувствате се сякаш целият свят ви е крив или искате да изядете всичко, което ви се мерне? Виновни са скоковете и спадовете на хормоните ви – химически “агенти”, които дават команди на клетките и органите как да работят. Хормоните имат своите спецификиприжените.Нормално е нивата им да се променят в различни периоди от живота и да се намесват в здравето и самочувствието ви.

При повечето жени менструацията идва на всеки 21 – 35 дни. Ако Вашият цикъл не е в ритъм, това може да означава, че определени хормони (естроген и прогестерон) са твърде високи или твърде ниски. Ако сте на 40 или в началото на 50-те, причината може да бъде перименопауза – времето преди спирането на яйчниковата функция. Но отклоненията могат да бъдат и симптом на здравословни проблеми като синдрома на поликистозните яйчници.

Обикновено са замесени хормоните. Прогестеронът – хормон, изработен от яйчниците, помага за добрия сън. Когато нивата паднат по време на менструалния цикъл например, заспиването може да е трудно. Ниските нива на естроген пък могат да предизвикат горещи вълни и нощно изпотяване и да ви лишат от необходимата пълноценна почивка.

Пъпките преди или по време на менструация са си класика. Но акнето, което не се изчиства в промеждутъците, може да е симптом на хормонални проблеми. Излишъкът от андрогени (“мъжки” хормони, които се синтезират и в женския организъм) може да доведе до форсиране на мастните жлези. Андрогените също така влияят на клетките във и около космените фоликули. И двата ефекта улесняват запушването на порите ви и хронифицирането на акнето.

Експертите не са сигурни как точно женските хормони влияят на мозъка. Това, което те знаят, е, че промените в естрогена и прогестерона могат да затруднят концентрацията. Някои експерти смятат, че естрогенът може да повлияе на мозъчните химикали, наречени невротрансмитери. Проблемите с вниманието и паметта са особено чести по време на перименопаузата и менопаузата. Но те могат да бъдат и симптом на други заболявания, свързани с хормоните, като заболяване на щитовидната жлеза.

Червата са облицовани с малки клетки, наречени рецептори, които реагират на естроген и прогестерон. Когато тези хормони са по-високи или по-ниски от обикновено, може да забележите промени в начина, по който усвоявате храната. Диарията, коликите, подуването на корема могат да се появят или да се влошат преди и по време на менструация. Ако имате храносмилателни проблеми, както и проблеми като акне и умора, нивата на хормоните ви може да са намалени.

Излишъкът на прогестерон може да ви направи сънливи. И ако вашата щитовидна жлеза произвежда твърде малко от специфичните за нея хормони, това може да блокира енергията ви. Целеви кръвен тест може да покаже какви са стойностите. Ако са ниски, може да се наложи терапия. Нощни изпотявания Ако се събудите мокри от глава до пети, причината може да е ниският естроген. Много жени имат нощно изпотяване около началото на менопаузата. Но и други хормонални проблеми също могат да причинят изпотяване. Промени в настроението и депресия Изследователите смятат, че спадането на хормоните или бързите промени в нивата им могат да причинят чувствителност и тъга.

Лишеят е кожно заболяване (често инфекциозно), причинено от специални гъбички или вируси, с което можете да се заразите от човек или животно (трихофития на главата).

Характерните особености на проблемите по кожата могат да бъдат причислени към:

• нарушение на пигментацията на кожата (потъмняване или изсветляване);
• сърбяща кожа;
• пилинг в засегнатата област.

Лишеят може да се развие върху кожата:

• на подмишниците, корема, гърба, шията;
• на ръцете;
• по лицето;
• на главата.

Останалите признаци на лишей зависят от неговото разнообразие, например, трихофития при човек се характеризира с косопад в засегнатата област. Симптомите на херпес зостер са обрив с болка и силен сърбеж. Питириазис (многоцветен) лишей се появява под формата на петна в червено-кафяв цвят, а розовият се проявява под формата на голямо „родилно” петно ​​по тялото с лющещи се краища и появата на по-малки обриви,

Симптомите на лихен планус са появата на плоски, многоъгълни, леко блестящи червеникави папули, които имат особена локализация, често под формата на овал или лента с неравномерни ръбове. Симптомите често се прикриват като други заболявания, така че са необходими диагностични мерки за избор на подходящо лечение.

Лишеят паразитира върху тялото на хора със слаб имунитет към вирусни или гъбични инфекции. Рисковата група включва деца, възрастни, които са имали сериозно заболяване, хора, които са преживели стрес или значителна хипотермия.

Поради факта, че болестта е причинена от напълно различни патогени, е невъзможно лишеят сам да се излекува. Какво лечение ще бъде приложено, решава дерматологът след получаване на необходимите диагностични резултати. Процесът включва локални мерки, които се комбинират с антивирусни или противогъбични лекарства. Лечението на трихофития понякога изисква лечение с високо концентриран йод.

Ако забележите признаци за наличие на проблеми по кожата на човек или животно, с които сте имали контакти, трябва незабавно да се свържете с дерматолог. Лечението на много видове кожни заболявания при човек отнема много време – месец или повече. Питириазисът може да се излекува за по-кратко време. Розовият лишей също изисква по-малко лечение.

• розов лишей;
• питириазис (многоцветен) лишей
• псориазис;
• херпес зостер;
• тения;
• лихен планус.

Какво представлява сколиозата?

Сколиозата е деформация на гръбначния стълб, която се състои в изкривяване на гръбнака настрани (латерално) т.е. на ляво или на дясно. Счита се за найсериозния вид деформация.

Обикновено се получават допълнителни кривини по гръбнака, тъй като тялото се стреми да се стабилизира, както и накланяне на главата, раменете и таза в противоположни посоки. Когато водещата кривина е отдясно, сколиозата се нарича декстросколиоза, а когато е наляво се нарича левосколиоза.

Сколиозата може да се намира в различните области на гръбнака. Тя е причина за дисбаланс на мускулите на гърба и най-вече в еректорите (мускулите, които ни поддържат изправени), което от своя страна води до постоянно напрежение в тях. В зависимост от степента на деформация (градуса на изкривяването) може да се получат и структурни изменения на целия гръбнак, намаление на неговата дължина (което води до скъсяване на ръста), както и видим дисбаланс в симетрията на тялото. Заболяването бива вродено или придобито.

Аномалии в развитието на строежа на прешлените по време на бременноста са причините за появата на т.нар. вродена сколиоза. За съжаление появата им е все още неясна за медицината.

• в следствие на прекаран рахит (рахитични)
• в следствие на неправилна стойка в училище или на работа
• в следствие на дисбалнс в работата на гръбните мускули
• в следствие на травма, претърпяна операция или тежко заболяване

По-често срещаната форма на сколиозата е т.нар. функционална, при която няма изменение на формата на гръбнака и е обратима т.е. лечима чрез комплекс от физиотерапевтични упражнения правилна стойка и плуване.

Другата степен на заболяването е т.нар. структурна сколиоза, при която има структурни изменения и води до промяна на цялостната симетрия на тялото, наблюдава се и усукване на гръбнака (торзио).

Лечението в този случай спомага за консервиране, т.е. да не се влошава състоянието и в по-благоприятни случаи до подобрение. Лечението се състои в носенето на корсет до завършване на пубертета, а в по-тежки случаи операция и поставяне на импланти.

Причини за поява на хемороиди по време на бременност

Неприятните разширени вени в областта на ануса са широко разпространен проблем, а жените в детеродна възраст са в още по-голям риск да развият хемороиди по време на бременност. Според Службата за здраве на жените 50% от тях развиват хемороиди след забременяване. Проблемът е най-често срещан през третия триместър. Хемороидалните възли могат да предизвикат болка и кървене.

Хормоналните промени, които настъпват в женското тяло при бременност водят да уголемяване на матката и тя започва да притиска кръвоносните съдове. Това затруднява циркулацията на кръв в областта на ануса и е предпоставка за поява на хемороиди. Качените килограми и напрежението върху таза могат допълнително да допринесат за този проблем.

ДРУГИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ХЕМОРОИДИ

• Хроничен запек
• Диета с ниско съдържание на фибри
• Повдигане на тежки предмети
• Отслабване на поддържащите тъкани в ануса или ректума

Хемороидите могат да бъдат два вида – външни и вътрешни.

ПРИ ВЪТРЕШНИ ХЕМОРОИДИ

Това са хемороидални възли, които се образуват по стените на ректума вътре в тялото, преди аналния канал.

Ректално кървене – възможно е да забележите яркочервена кръв върху тоалетната хартия или в тоалетната чиния.
Пролабиране на вътрешни хемороиди – вътрешните възли могат да се подуят и да излязат през аналния отвор. Обикновено в този случай потърпевшите изпитват болка.

ПРИ ВЪНШНИ ХЕМОРОИДИ

Когато хемороидалните възли са разположени по външната част на аналния канал, по повърхността на ануса и околната кожа, говорим за външни хемороиди.

Сърбеж около ануса
Болезнени, твърди бучки близо до ануса
Болка в тази област, която се влошава в седнало положение
При дразнене тези хемороиди също могат да бъдат болезнени и да кървят.

ОБЛЕКЧЕТЕ СИМПТОМИТЕ НА ХЕМОРОИДИ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ

Жените, страдащи от хемороиди при бременност, могат да намалят болката със следните препоръки:

• Приемайте повече храни, богати на фибри в ежедневното си меню
• Хидратирайте се. Приемането на достатъчно течности подпомага преминаването на изпражненията през червата и ануса.
• Насладете се на топла вана
• Нанасяйте кокосово олио. То намалява дразненето и сърбежа.
• Охлаждайте засегнатите зони с кубчета лед или студени компреси. Те помагат за облекчаване на болката и възпалението.